СФСМВР:2011

 2011 е поредната бурна във вътрешнорганизационен план година за СФСМВР и е силно динамична по отношение на взаимоотношенията с МВР и защитата на социално-икономическите права на членовете на Федерацията.

Един от знаковите успехи на СФСМВР през тази година е свързан със спиране на процеса на вливане на МИ-МВР във ВМА, което би лишило от досъп до здравни услуги голяма част от работещите в МВР и техните семейства. Това е и една от инициативите и „битките“, около която всички синдикални организации в МВР се обединяват.

През тази година се подписва първият общ Колективен трудов договор за лицата, работещи по трудови правоотношения (ЛРТП).

СФСМВР  организира първата международна конференция на тема „Сигурността – ключът към бъдещето на Европа“, по време на която заместник-министър Димитър Георгиев обявява, че ще има увеличение на заплатите за служителите в МВР не по-рано от 2013 г. Това провокира остра реакция на СФСМВР, а малко по-късно през ноември 2011 г., Правителството обявява намеренията си за промяна в пенсионната система и увеличаване на стажа за придобиване право на пенсия за работещите в МВР от 25 на 27 години. Това ексалира напрежението в редиците на СФСМВР, организацията провежда срещи с национално-представителни синдикални и работодателски организации и подкрепя техните протести. СФСМВР обявява протестна готовност и членовете на Федерацията, в знак на протест, поставят лента на униформите си.

Успоредно с това, СФСМВР получава становище от Омбудсмана на Република България, в което отправя препоръки министърът на вътрешните работи да предприеме мерки за предотвратяване на условията, водещи до полагане на извънреден труд над установените граници за компенсиране, включително за осигуряване на достатъчно служители в отделните структурни звена и да  предприеме действия за нормативно регламентиране на заплащането на полагания нощен труд, в съответствие с европейското законодателство. Комисията за защита от дискриминация дава ход на жалбата на СФСМВР за дискриминация, спрямо държавните служители в МВР, които не получават допълнителни възнаграждения за работа в почивни и празнични дни, работа през нощта, както и времето, в което са на разположение. Жалба по същия проблем е пусната от СФСМВР и до Европейската комисия.

 

През тази година се осъществяват няколко сериозни структурни реформи, като обединението на службите  „Пожарната безопасност“ и „Гражданска защита“ и обединението на две главни дирекции  – „Досъдебно производство“ и „Криминална полиция“. Според управляващите „по този начин са намалели  началниците, и е увеличен броя на служителите, които се занимават непосредствено с важни и отговорни дейности всеки ден“, но позицията на СФСМВР е че това е довело до поредния нормативен хаос и несигурност на служителите в МВР.

 

Това е  и годината, в която официално се подписва споразумение между СФСМВР и МВР, както и споразумение за сътрудничество със Синдикат на служителите на затворите в България (ССЗБ).

 

 

На 26 януари 2011 г. в София по покана на СФСМВР на официално четиридневно посещение пристига Президентът на Европейския полицейски съюз (ЕПС). По време на визитата си г-н Герит Ван Де Камп се среща със заместник – министъра на вътрешните работи – г-н Димитър Георгиев. Президентът на ЕПС изпълнява свой ангажимент, поет на 13.11.2010 г. към политическото ръководство на МВР, а именно да сподели добрите практики в Европа по отношение на социалния диалог. Г-н Ван Де Камп се среща и с УС на СФСМВР, където  дискутира въпроси, касаещи съвместната  работа и сътрудничество между Федерацията и ЕПС. На 28-29 януари 2011 г. се провежда и първото от серия обучения на представители на синдикалните дружества при СФСМВР.

 

 

СРС СКАНДАЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗЧУХА В ЦЯЛА ЕВРОПА

 

Ако правителството заявява, че съдебната система е слаба, все едно се обвинява, че то самото е слабо, смята президентът на Европейския полицейски синдикат Герит Ван де Камп

 

Герит Ван де Камп е завършил Полицейската академия в Холандия и магистратура "Управление на промените", като има 15-годишен стаж в местната полиция. От 16 години се занимава със синдикална дейност, като през последните 6 години е президент на АСР (холандския полицейски синдикат - б. р.). От 2 години е президент на Европейския полицейски съюз, като преди това бе негов вицепрезидент. В съюза членуват полицейски синдикати от Германия, Австрия, Холандия, Малта, Румъния, Сърбия и България.

 

 

- Г-н Ван де Камп, по време на двете "вълни" от полицейски протести у нас срещу последните двама вътрешни министри Михаил Миков и Цветан Цветанов служителите на МВР бяха обвинявани, че действията им имат политически подтекст. Така ли се възприемат синдикалните искания на полицаите и във вашата страна?

 

- Ако трябва да сравня ситуацията с Холандия, ми прави впечатление, че т. нар. профсъюзни теми, които са от значение за членовете, тук се явяват като част от политическото говорене, докато у нас двете неща са ясно разграничени. Там министърът на вътрешните работи също отговаря за полицията като работодател и, разбира се, носи политическа отговорност, но това, което се договаря по линия на социалния диалог със синдикатите, няма общо с политиката. Дори и да става дума за преговори по заплащането на полицаите. Ако в обществото се дискутира някоя нашумяла тема, като трафика на хора например, полицейските синдикати по никакъв начин не могат да участват в тези дебати. Докато в България ми се струва, че всичко това се преплита и така се получава доста сложна ситуация. Мисля, че държавата ви трябва да се замисли дали това е най-добрият вариант и дали това допринася за по-добрата полицейска организация.

 

- Говорите за смесване на политиката с чисто професионалните проблеми в полицията. Този феномен като че ли се проявява и в перманентните скандали с огласени записи на телефонни разговори между отговорни фактори във властта, които "избухват" в България. Как ще се отрази според вас настоящият СРС скандал на имиджа на страната ни в ЕС?

 

- Да, разбрах за тази ситуация и съдържанието на въпросните разговори и мисля, че междувременно това се разчу в цяла Европа. Определено този скандал е сериозен проблем за страната ви и българското общество. Според мен правителството ви трябва да помисли за най-добрия начин, чрез който да изчисти надвисналата сянка на съмнение за корупция над страната ви. Всичко това зависи от разследването, което ще се проведе, тъй като скандалът засяга едни от най-важните личности за обществото ви. Аз бих посъветвал държавниците ви, ако действително смятат, че няма от какво да се притесняват, да поверят разплитането на скандала с телефонните записи и на международни разследващи организации. При подобни съмнения това е най-добрият начин да бъде изчистен имиджът на България. Ако наистина няма какво да крият, това според мен е единственият полезен ход на правителството ви.

 

- Това обаче няма ли да изпрати лош сигнал до европейските ни партньори, че суверенна държава и пълноправен член на ЕС като България не е способна сама да се справи с вътрешните си проблеми?

 

- Напротив. Мисля, че това би свидетелствало, че България е силна държава. Така правителството ви би показало, че действително е прозрачно и е готово на всичко, за да изясни истината. В крайна сметка, ако позицията на управляващите е вярна и записите са манипулирани, от такова разследване не би излязло нищо, което да ги злепостави.

 

- Възможно ли е този скандал допълнително да отдалечи страната ни от очакваното й приемане в Шенген, след като и без това европейските ни партньори са доста резервирани по този въпрос?

 

- Всичко зависи от изхода на разследването. Освен това е много важно кога правителството ви ще позволи такова разследване. Мисля, че международната общност би искала колкото се може по-бързо да възстанови убеждението си, че в България управлява надеждна и некомпрометирана власт. Страната ви има огромен интерес бързо да възстанови доверието на ЕС. Защото сериозните въпросителни, които стоят сега, биха могли да се изяснят само чрез безпристрастно разследване. Да се повтаря, че става въпрос за манипулации и фалшификати, никак не е достатъчно.

 

- Встрани от тези скандали къде се намира България в подготовката си за Шенген в сравнение с Румъния например?

 

- Сравнението между двете страни е трудно, затова ще се придържам само към България. Смятам, че ако гледаме конкретните критерии, които ЕС поставя, много добри стъпки вече са направени - инвестиции, обучение, техника. Европа е по-скоро загрижена дали България ще съумее да запази това, което вече е постигнала, да се изчисти съмнението, че положителната ви подготовка е само моментна кампания, която няма да задържи темпото си.

 

- Доколко липсата на достатъчно присъди по знакови дела у нас е определяща за отлагането на приемането ни в Шенген?

 

- Все пак целта на Шенген е свободното придвижване на граждани в рамките на ЕС и тези две теми не би трябвало да се обвързват така тясно. Въпреки това европейските ви партньори изкъсо наблюдават как се развива реформата в съдебната ви система и дали не се бавят присъдите по ключови процеси. Но за едно такова забавяне може да има много и различни причини и те не трябва да се пренебрегват - липсата на достатъчно качествени доказателства, грешки в досъдебната фаза, недостатъчен капацитет на съдебната власт или може да се дължи на цялостното качество на разследващите ви служби. Ако погледнем към Европа, с приемането на Лисабонския договор все по-важно ще става доброто сътрудничество между разследващите и съдебни органи. Но това не е свързано непременно с досието ви за Шенген.

 

- В последната година и половина изпълнителната власт у нас многократно намекваше, че съдебната е корумпирана и това е единствената причина за липсата на сериозни осъдителни присъди. Това може ли да бъде определено като натиск над съда?

 

- В Холандия правосъдието е абсолютно независима власт и изхождайки от факта, че България е член на ЕС, тук би трябвало също да е така. Качеството на правосъдния апарат обаче винаги зависи от конкретното правителство, така когато представител на правителството заяви, че съдебната власт не функционира добре, все едно признава, че изпълнителната власт е слаба. Това просто е едно самообвинение. Тъй като както полицията, така и правосъдният апарат са част от държавата и ако някой критикува, трябва да сподели и какво конкретно смята да промени.

 

Автор: Вестник Сега

4 февруари 2011 г.

 

 

На 15 февруари 2011 г., СФСМВР получава становище по свой сигнал, от  Омбудсмана на Република България, за проблеми свързани с някои социални права на държавните служители от МВР, а именно:

1. Полагане на повече извънреден труд, отколкото се компенсира по реда на Закона за МВР.
2. В отделни звена извънредния труд не се отчита или отчетеното време е по-малко от реално изработеното
3. Не се заплаща нощен труд

 

Омбудсманът на Република България, воден от убеждението, че спазването на правата на човека е основен критерий за демократичния и правов характер на държавата, на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за омбудсмана и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, предприе проверка по повод на оплакването на представителите на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи.

 

В хода на проверката:

 

• бяха проучени действащата нормативна уредба, релевантните норми от законодателството на Европейския съюз и съдебна практика;
• бе проведена среща с представители на Синдикалната федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи;
• бяха проведени срещи с директорите на специализираните административни дирекции „Човешки ресурси” и „Планиране и управление на бюджета” в МВР;
• бяха проведени срещи с ръководители и служители от структури на МВР в София и страната и с представители на други синдикални организации на работещите в МВР;
• бе проучен механизмът по управлението, регистрирането и отчитането на полагания извънреден и нощен труд.

Като взе предвид резултатите от проверката, институцията на омбудсмана направи следните

 

К О Н С Т А Т А Ц И И:

 

1. Обща рамка на нормативната уредба:

 

• Закон за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.)

Законът урежда принципите, задачите, дейностите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи и статута на служителите в него.

Служители в МВР са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение.

Статутът на държавните служители в МВР се урежда от закона, включително заплащането на техния труд.

Съгласно чл. 211, ал. 7, редът за разпределянето на работното време, неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Според Закона за МВР, извън определените с него допълнителни възнаграждения, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Държавните служители от МВР имат множество допълнителни социални права. Законодателят, като е отчел специфичния характер на техния труд, е предвидил за тях социални права, като например:

- допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 2 на сто за всяка година трудов стаж /за другите държавни служители е в размер на 1 на сто/;

- редовен платен годишен отпуск от 30 дни /на другите държавни служители е 20 дни/;

 

- ползването на платения годишен отпуск не е обвързано с правилата за погасяване, установени за другите държавни служители;

- допълнителен платен годишен отпуск по един ден за всяка прослужена година, но не повече от 10 дни;

- пътуване на територията на страната за сметка на МВР веднъж в годината по време на платен годишен отпуск;

- трудът при пенсиониране се зачита като първа категория.

 

• Инструкция за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, с рег. № Із-343/05.03.2009 г., в сила от 01.04.2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

 

Според инструкцията, ръководителите на основните структури по чл. 9 от Закона за МВР определят със заповед организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности.

 

Към инструкцията са разработени детайлни указания за унифициране на отчитането на положения извънреден труд и подпомагане на ръководителите на структурите. Разработени са образци на документите, удостоверяващи основанието за полагане на извънредния труд, продължителността и начина на компенсиране. Трудът се отчита с протоколи, данните от които се вписват в специална книга.

 

1. Извънреден труд:

 

• Съгласно Закона за МВР, за положения извънреден труд държавните служители имат право на допълнително възнаграждение и допълнителен платен отпуск, в зависимост от режима на работа. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, а размерът на допълнителния платен годишен отпуск е до 12 работни дни.

 

Работата извън редовното работно време се компенсира:

а) с допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите с установен ненормиран работен ден;

б) с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа – за служителите на 8-, 12- или 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

• При проверката бе констатирано различие в отношението на ръководители на структурни звена към прилагането на установените правила.

Омбудсманът оценява като положителен стремежа за създаване на такава организация на работа, при която, доколкото спецификата на дейността позволява, служителите да са равномерно натоварени и да не работят повече, отколкото е възможно да се компенсира.

Тревожно е обаче, че има и мнения, според които всеки може да напусне системата, щом не е готов да полага толкова извънреден труд, колкото е нужно. Такава позиция говори за неразбиране на смисъла от въвеждането на ограничения на полагания извънреден труд и на механизми за компенсирането му от една страна, а от друга – за инерционно мислене от минали времена и нехайно отношение към зачитането на правата на работещите. Освен това, подобно мнение е индикатор за липса на готовност за реален социален диалог и пренебрежително отношение към отговорността за прилагане на правилата за разпределяне на работното време и отчитане на положения извънреден труд.

 

• Независимо от регламентацията за разпределение на работното време, налице са проблеми, свързани с извънредния труд. В тази връзка министърът на вътрешните работи е разпоредил с писмо от 22.10.2010 г. на директорите на структурните звена стриктно да спазват разпоредбите на инструкцията и дадените указания, както и да осъществяват строг контрол по прилагането им. Възложил е на дирекция „Инспекторат” да извърши проверки по сигнали на председателя на една от синдикалните организации.

Извънреден труд над допустимите норми се полага по-често в малките структури на МВР, главно поради недостатъчен брой служители. Една от причините е напускането на системата на служители, поради придобито право на пенсия, което не е последвано от обявяване на конкурси за назначаване на други служители.

Не се отчита като работа над определеното работно време явяването на държавните служители като свидетели в съдилищата по време на определената им почивка.

 

• Налице са противоречиви мнения доколко предвидените от Закона за МВР компенсации кореспондират с количеството на положения извънреден труд.
• Предявявани са искове пред съдилищата за изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд. Постановяването на осъдителни съдебни решения за изплащане от МВР на претендирани възнаграждения потвърждава наличието на проблем с отчитането и заплащането на извънредния труд.

 

IІІ. Нощен труд:

• В Закона за МВР не е предвидено заплащане на допълнително възнаграждение на държавните служители за работа през нощта.

Съгласно отменения от 01.01.2011 г. § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за МВР, за неуредените в глава петнадесета „Служители на МВР” въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител. Препращането от отменената разпоредба създаваше основание за изплащане на допълнително възнаграждение на държавните служители за работа през нощта. От проверката на омбудсмана стана ясно, че от министерството са правени разчети за необходимите финансови ресурси, но такива не са били осигурявани по реда на приеманите закони за държавния бюджет.

• Искането на служителите от министерството за заплащане на нощния труд министърът на вътрешните работи в свое писмо от 11.10.2010 г. определя като неприемливо, тъй като нощен труд на държавните служители в МВР никога не е заплащан. Това становище изцяло противоречи на европейското законодателство, даващо насоки за допълнително заплащане на нощния труд и вземане на мерки за ефективно упражняване на правото на справедливи условия на труд, както и на справедливо възнаграждение.

 

ІV. Социално партньорство:

• За осъществяване на социален диалог по въпроси, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, съгласно чл. 260 от Закона за МВР, е създаден Съвет за социално партньорство. Министерството се представлява от заместник-министър и длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи. В състава на съвета са включени представители на петте синдикални организации на работещи в МВР.
• Създадени са условия синдикалните структури да имат съществена роля за решаване на проблеми, свързани с правата и интересите на работещите в МВР. В съвета се разискват поставени от синдикалните представители въпроси. Така например, на проведеното на 14.12.2010 г. заседание са обсъждани заплащането на нощния труд, спазването на Инструкция за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането и компенсирането на труда извън установеното работно време и други въпроси, свързани с трудовите и социалните права на работещите в министерството.

* * *

Въз основа на направените констатации се налагат следните

 

И З В О Д И:

 

• Създадени са механизми за компенсиране в определени граници на държавните служители в МВР за полагания от тях извънреден труд, според законовите норми. Установени и въведени са стандарти за организиране и разпределяне на работното време, включително за извънредния труд. Механизмите и стандартите не се прилагат ефективно във всички структури на МВР.
• Допуска се полагане на извънреден труд над законово определените граници за компенсиране – преди всичко поради недостатъчно служители в звена на министерството. Значение има и влиянието на субективния фактор на отделни ръководители на структурни звена по организацията и разпределението на работното време.
• Полагането на извънреден труд, особено над установените норми, лишава държавните служители от време за възстановяване на работоспособността им, с което се застрашават както тяхното здраве, така и ефективното изпълнение на възложените им задачи в защита на обществения интерес.
• Недостатъчно е възникналите проблеми по организацията на работното време, с произтичащото от това полагане на извънреден труд от държавните служители, да се разглеждат само от Съвета за социално партньорство. Те трябва да бъдат предмет на диалог и със синдикалните организации в структурните звена, в дух на сътрудничество и уреждане на спорните въпроси, при зачитане интересите на всяка от страните.
• Предоставянето на информация на служителите за отчетения извънреден труд би осигурило прозрачност, предотвратяване на отделни прояви на субективизъм или недобра организация.
• Държавните служители от МВР са поставени в неравностойно положение спрямо другите работещи, на които по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. В това отношение техните трудови права на справедливо възнаграждение и справедливи условия на труд не са гарантирани.

* * *

Омбудсманът на Република България, като защитник на правата и интересите на гражданите,

Като подчертава, че дейността на държавните служители от МВР е изключително важна както за отделния гражданин, така и за обществото като цяло,

Като отчита, че организацията на работното време е предпоставка за по-голяма ефективност на дейността и заедно с това за създаване на условия за възстановяване работоспособността на работещите,

Като взема предвид, че трудът на всеки следва да е възмезден, а трудът, положен извън установеното работно време, да бъде компенсиран на служителя,

Като припомня, че Хартата за основните права на Европейския съюз прогласява правото на всеки работник на справедливи условия на труд, в това число на ограничаване на максималната продължителност на труда, отправя следните

 

П Р Е П О Р Ъ К И:

 

Министърът на вътрешните работи:

• Да предприеме мерки за предотвратяване на условията, водещи до полагане на извънреден труд над установените граници за компенсиране, включително за осигуряване на достатъчно служители в отделните структурни звена.

 

• Да организира упражняване на системен мониторинг за прилагане на правилата за организиране, разпределяне и отчитане на работното време, включително за полагания извънреден труд, с оглед гарантиране на законоустановеното компенсиране на служителите.

 

• Да продължи и разшири практиката за извършване на контрол по сигнали от синдикалните организации и служители за нарушени социални права.

 

• Да предприеме действия за нормативно регламентиране на заплащането на полагания нощен труд, в съответствие с европейското законодателство.

 

• Да предвиди механизми за осъществяване на по-активен социален диалог и в структурите на МВР.

 

Ръководителите на структури по чл. 9 от Закона за МВР:

 

• Да предприемат мерки за стриктно спазване на стандартите за организиране и отчитане на работното време, включително за равномерно разпределяне на полагания извънреден труд.
• Да създадат условия за информиране на държавните служители за времето, отчетено като положен от тях извънреден труд.

* * *

Омбудсманът ще продължи да наблюдава този проблем и изпълнението на отправените препоръки.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

На 25 февруари 2011 г., Министерството на вътрешните работи създава вътрешноведомствена работна група, която да подготви проект на Инструкция за реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време (чл. 211, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи) и на основание чл. 257а, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

 

ПИСМО ЗА ПОДКРЕПА

 

Скъпи приятели,

 

Синдикална Федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи  -  Република България е дълбоко обезпокоена от стигналата до нас информация относно драстичните мерки, които управляващите Република Румъния възнамеряват да предприемат по отношение на румънските полицейски служители.

            Ние не коментираме начина, по който Вашият парламент взема решенията, насочени към ограничаване на социалната Ви сигурност. Надяваме се, че по този казус ще вземе адекватно решение румънският Конституционен съд.

            В същото време не можем да потиснем възмущението си от това, че в съседна Румъния - държава, на която заедно с нашата предстои присъединяване към Шенгенското пространство - се предприемат рестриктивни мерки към служители от сектора „Сигурност и обществен ред”.

            Бихме искали чрез Вас да заявим пред румънското правителство и общественост, а чрез Европейския полицейски съюз, чиито членове са нашите синдикални организации - и пред обществеността и институциите на Европейския Съюз, че сигурността на европейските граници може да бъде повлияна единствено негативно от съкращения на полицейски служители, намаляване на заплатите им и лишаването им от социални придобивки.

            Уважаеми колеги, уверяваме Ви, а чрез Вас и всички граждани на Република Румъния, че имате безрезервната подкрепа на  Синдикална Федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи във всички законни протестни действия, които решите да предприемете в защита на Вашия социален статус.

            Като част от Европейския полицейски съюз заявяваме, че Европейският полицейски съюз   вече предприе мерки за сезиране на европейските институции и информиране на европейските медии и правителства за криещата сериозен риск за европейската сигурност ситуация в Румъния и ще продължи да използва всички възможни средства  във Ваша подкрепа.

 

3 март 2011 г.

 

 

На 31 март 2011 година, е подписан първия по рода си общ Колективен трудов договор (КТД) в МВР. До този момент се стига, след като на 19 март 2011 година, синдикалните организации в МВР постигат за първи път съгласие за  общ проект на КТД в интерес на ЛРТП.

УС на СФСМВР приветства разумната и отговорна позиция на другите синдикални организации в МВР, като заявява, че няма да предприема действия, които противоречат на етичните стандарти и принципите на синдикална солидарност, както и че ще продължи да действа в интерес на ЛРТП в МВР. Според председателя на УС на СФСМВР съгласието за общ проект за КТД е исторически успех в развитието на синдикалната дейност в МВР, тъй като е първо по рода си, показва реален напредък на синдикалните организации в МВР в отстояването на правата на служителите и дава гаранция за доближаването на синдикализма в МВР до световните и европейски стандарти и добри практики.

 

 

На 14 май 2011 година в град Казанлък се провежда трета извънредна национална конфренция

УС отчита, че за този период са проведени три заседания на Съвета за социално партньорство  и три заседания на Съвета по условия на труд.

Представители на СФСМВР участват в работни групи и други форми на професионална защита, както и в работна група за определяне на модели за ново униформено облекло в МВР,  работна група за изготвяне на заповед за работното време в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, работна група за изготвяне на нова Наредба за униформеното облекло в МВР, работна група за изготвяне на нови заповеди за СУТ и ССД, специфични условия на труд и специфични служебни дейности, работна група за изготвяне на нова инструкция за работното време и участва в  централната жилищна комисия в МВР и  сключването на колективен трудов договор в МВР.

Представена е позицията на СФСМВР по внесени законопроекти в Народното събрание и са проведени срещи с директорите на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”  по проблеми на служителите от бившата ГД „Гражданска защита” с  директора на ГД „Гранична полиция” за разглеждане на проблеми на служители от ГД „Гранична полиция” основно по новата стратегия за ГД „Гранична полиция”.

 

На тази конференция Галентин Грозев е сменен като председател на УС на СФСМВР от Валентин Попов.

 

На 13 юни 2011 година,  се оповестява публично намерението на Министерски съвет, Медицинския институт на МВР (МИ-МВР) да премине към Военно-медицинска академия (ВМА). Това е реформа, която е подготвяна близо два месеца преди да бъде оповестена на кръгла маса на тема „Ведомственото здравеопазване – перспективи на развитие“. Основният мотив на управляващите за това „сливане“ е необходимостта МИ-МВР да развива търговска дейност, като започне да обслужва и обикновени граждани,  а също така и факта, че 36% от пациентите на ВМА са полицаи и военни.

 

„МВР има около 50 000 служители. Ние се ръководим само и единствено от това как да подобрим тяхното медицинско обслужване. Нека не говорим емоционално, че ще закриваме МВР-болницата и ще ограничим медицинското обслужване на служителите. Не. Важно е да се осигури най-добрата лекарска помощ. Когато се обединят МВР-болница и ВМА, те ще могат да бъдат много по-полезни. Когато имаш възможност да разшириш тази възможност, защо да не се възползваш?“

Цветан Цветанов – министър на вътрешните работи.

 

На 11 юли 2011 година е изпратено писмо то Премиера на Република България, подкрепено от всички синдикални организации в МВР, в което се осъжда бизнес-идеята на ген. Стоян Тонев (директор на ВМА към този момент – бел.авт.), а синдикалните организации искат да им бъде представена визия за стопанисването на трите големи санаториума към болницата на МВР.

 

"Уважаеми господа, според нас, дълбоко в мотивите на тази реформа има нещо недоизказано, като че ли написано с дребен шрифт, като в търговска оферта. Дори ген. Тонев многократно и настоятелно ни убеждаваше в необходимостта медицинският институт в МВР да развива търговска дейност, така както е във ВМА, а за нас болниците са храм на здравето, в които търговците нямат място", се посочва в писмото, адресирано до Борисов и министрите Цветан Цветанов, Аню Ангелов и Стефан Константинов.

 

Синдикалистите искат преди окончателното решение за сливане да бъдат огласени финансовите разчети за задлъжнялост на двете медицински заведения (МИ-МВР  и ВМА – бел. авт.), "за да не се окаже, че Давид ще спасява Голиат". Като аргумент в писмото е цитирано изказването на Аню Ангелов, който неотдавна обяви, че 50% от дълговете на военното министерство са натрупани именно от ВМА, докато МВР болницата има едва около 200 000 лева задължения.

 

На 23 юли 2011 година СФСМВР разпространява свое становище относно намеренията на Правителството за вливане на МИ-МВР във ВМА.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,          

В последния месец бяхме поканени на две срещи, в които да ни бъде разяснено какво цели вливането на МИ на МВР във ВМА, както и да бъде чуто становището ни по въпроса.
Форматите на двете срещи бяха коренно различни.На едната присъстваха министрите на МО, МВР и МЗ, а на втората от страна на ръководството само ген. Тонев-ръководител на ВМА.          
И двете срещи създадоха у нас впечатление за нещо недоизказано, но не това е важното в случая.    
От предложените проекто документи не личи сериозно отношение към проблема. Няма нужната обосновка и задълбоченост на анализа по дискутираната тема. Няма ясна визия за алгоритъма на сливането.Оставаме с впечатление, че нашето присъствие там е с цел легализиране , най-общо казано, на идеята.

От предложението не може да се направи никакъв извод коя е причината, налагаща извършването на това вливане. Проектът не е придружен с мотиви, нито с финансова обосновка колко ще струва на държавния бюджет.

Това наше становище се основава на следните аргументи , базирани на предложения ни на втората среща във ВМА, проект за ЗИД на ЗМВР:

 

Предложеният проект на ЗИД на ЗМВР не решава основния въпрос за даване на гаранции, че ще се запази досегашната функция на Медицинският институт на МВР да обезпечава здравното обслужване на служителите на МВР в съществуващия обем. Основанията за това са следните: 
С оглед съдържанието на предложението          

Въпреки че § 10, ал.2 възпроизвежда буквално чл.134 от ЗМВР, в ал.3 на същия параграф се предлага условията за осъществяване на тези дейности да се определят в Правилника за устройството и дейността на ВМА. Така практически се създава възможност подзаконовият нормативен акт (какъвто е правилникът на ВМА) да въведе условия, който съществено да ограничат изпълнението на дейностите. Например да се ограничи броя на посещенията в института от един служител в рамките на годината, да се установи период от време след посещение, преди изтичането на който да не може да се ползва медицинско обслужване, да се ограничи възможността за консултации при специалист и т.н. Прегледът на достъпните нормативни актове, който уреждат дейността на ВМА (ЗОВС, Правилник на ВМА) показва, че в тях уредба от такова естество за сегашният контингент на ВМА липсва. Това поражда въпроса какво налага де се създава такава уредба по отношение условията и реда за ползване на медицинско обслужване от служители на МВР.         
Сходно е положението и по отношение на кръга лица, за които § 10, ал.4 и 5 предвиждат, че ще могат да ползват медицинско обслужване в Медицинския институт. Норма с такова съдържание следва да се формулира в същинската част на съответния закон, а не в Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД. Това е така, защото нормата урежда трайно въпроса за лицата, а не го решава само за определен период от време след влизането в сила на съответните изменения. Не по-малко съществен е въпроса дали тези категории лица ще могат да ползват медицинско обслужване и в другите звена на ВМА, така като те са изброени в чл.3 от Правилника на ВМА. В този правилник липсва такава диференциация на сегашния контингент на ВМА. Категоричното определяне, че тези лица ползват медицинско обслужване само от този институт, доколкото нормата ще се съдържа в закон, може да доведе до откази в някои случаи те да бъдат обслужвани в другите звена, каквито са военните болници на територията на страната.       
Проектът предлага закриване на ЦТЕЛК в МВР (§ 5 за отмяната на чл.134 от ЗМВР, чиято ал.2 е уредбата сега.) Това поставя въпроса кое звено във ВМА ще поеме нейните функции, поради спецификите при заболяванията на служителите в МВР в сравнение с тези в отбраната.       
Прави впечатление, че формата на предложението като цяло е сгрешена и е в противоречие със Закона за нормативните актове и Указа за прилагането. Тъй като приемащата структура е ВМА, която е на пряко подчинение на министъра на отбраната (чл.78 от ЗОВС), предложенията следва да са оформени като ЗИД на ЗОВС. Съществена част от тях следва да намерят систематичното си място в съдържателната част на закона, а не като преходни правила.
С оглед статуса на служителите в медицинския институт          
При реализацията на идеята за вливането крайният резултат ще бъде, че тези служители ще станат служители на МО. Дори и да се запази режима за държавна служба в МВР по отношение на тях (което е нелогично), те няма да бъдат служители на МВР.
Няма пречка законът, който вкарва промяната, да запази досегашното им положение като ниво – да не се намаляват възнагражденията, които те получават към момента на сливането и т.н. Този подход е използван при създаването на ДАНС по отношение на служителите в структурите, които влязоха в агенцията. Самата уредба, обаче, трябва да се включи в ЗОВС, тъй като там подробно се урежда държавната служба в МО.
Няма как да се гарантира, че няма да има съкращения, тъй като чл.3, ал.5 от Правилника на ВМА изрично определя, че числеността на ВМА се определя с акт на МС, а ал.7 на същия член, че длъжностното разписание на ВМА се утвърждава от министъра на отбраната по предложение на началника на ВМА. Колко човека са нужни за дейността е въпрос по целесъобразност, а не по законосъобразност.
С оглед финансовата обосновка на предложенията     
Стартирането на предложението в началото на есенната сесия на Народното събрание (м.Септември), каквато явно е идеята, създава проблеми и във връзка с финансирането на дейностите.     
Според чл.7 от Закона за устройството на държавния бюджет, бюджетите на държавните органи (каквито са МВР и МО) включват и всички разходи за дейността им. Според чл.15, ал.1 от същия закон, Министерството на финансите определя срок, в който държавните органи следва да представят проект на бюджета на съответния държавен орган. Този срок при всички положения следва да е съобразен със срока по чл.20, ал.5 от Закона за устройството на държавния бюджет, който задължава МФ да внесе в Народното събрание проекта за бюджет за следващата година не по-късно от два месеца преди започването й, т.е. не по-късно от 31 октомври. 
Яснотата за развитието на бюджетната процедура е от значение, тъй като е свързана с отговор на въпроса по бюджета на кое министерство – МВР или МО ще се планират средствата за медицинско обслужване и издръжка, които сега се предоставят на Медицинския институт. Със сигурност тази промяна ще наложи увеличаване на бюджета на МО, което няма как да бъде заложено в проекта на бюджет за 2012 г., който се изготвя сега, тъй като все още не е станала промяната факт. Така може да се създаде положение, при което за 2012 г. да няма финансиране на дейността на Медицинския институт в рамките на ВМА и така практически служителите на МВР да бъдат лишени от медицинско обслужване. Липсата на планиран бюджет ще доведе и до невъзможност институтът да покрие задълженията си, които според § 10, ал.1 от предложението, се запазват и след вливането.    
С оглед правното положение на Медицинския институт в рамките на ВМА 
Предлага се в § 10, ал.1 институтът да бъде самостоятелно юридическо лице в рамките на ВМА. Според чл.3, ал.4 от Правилника на ВМА такъв статут няма нито едно от другите звена в нейната структура. Затова не става ясно кое налага медицинския институт да бъде юридическо лице, тъй като това няма нищо общо с определяне на разпоредителите с бюджетни кредити. Разпоредител е ВМА, според чл.3, ал.6 от Правилника й. Статутът на ЮЛ само ще запази тежестта институтът сам да отговаря за задълженията, които има към момента на вливането. Как ще ги погасява е въпрос, обвързан с бюджета, който ще получи.        
Формулировката в §10, ал.1, че се запазват дълготрайните материални активите може да означава само, че сградният фонд на института и техниката, която има сега ще трябва да се прехвърли в МО. Няма гаранция, че след това ще се ползва точно от медицинския институт. Още повече, че § 10, ал.7 предвижда, че МС следва да уреди отношенията във връзка с вливането.     
Докато повдигнатите по-горе въпроси не намерят своя категоричен и ясен отговор, СФСМВР не възнамерява да дава принципно одобрение на вливането на МИ на МВР във ВМА.          
Заявяваме, че ще продължим работа в създадената работна група, създадена в рамките на ССП в МВР, тъй като това е единствения представителен формат за работа по проекта. 

УС на СФСМВР

 

Към края на 2011 г., все още се чака официалното становище на МВР относно сливането на МИ-МВР и ВМА, а през 2012 г. правителството окончателно се отказва от намерението си за това вливане. Една от основните причини, поради които не е реализирано това намерение е „обявяването на полицейския синдикат срещу това намерение“, а втората е свързана с големите дългове, които ВМА е натрупала.

 

 

СФСМВР ПОДКРЕПЯ РЕШЕНИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАКТИКАТА С "ДАРЕНИЯТА"       

           Най-голямата полицейска синдикална организация в страната - Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) посреща с дълбоко задоволство заповедта на министъра на вътрешните работи от 15 август тази година, забраняваща даренията от фирми и граждани в полза на МВР.         

           Чрез възможността полицейски структури да се снабдяват с необходими за изпълнение на функциите им материали и консумативи чрез "спонсорство" от физически лица и частни фирми, държавата, в лицето на МВР, практически абдикираше от част от своите задължения към обществото. Тази практика крие не само морални дефицити, както заяви заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, но и сериозни рискове за изпълнението на преките задачи на Министерството. От самото си създаване СФСМВР е против тази порочна практика.            

           "Федерацията изрази своето негативно отношение към "даренията" още през 2009 година и това беше част от дебата за реформата в МВР, който ние иницирахме. Приемаме с голямо задоволство факта, че тази практика беше прекратена. Смятаме, че в резултат на това решение би трябвало да бъде ликвидирана още една порочна практика, срещу която Федерацията работи активно. Говоря за това, че на служителите на МВР се налага да "спонсорират" министерството, като купуват с лични средства материали, необходими за изпълнение на служебните им задължения. Надявам се бюджетът на МВР за 2012 година да позволи тази необходимост да остане в миналото," - заяви по повод на решението на Министерството Валентин Попов, Председател на УС на СФСМВР.    

СФСМВР смята, че независимо дали е взето в резултат на обществен натиск, на натиск от страна на Европейските институции, или е резултат на вътрешно убеждение, решението на министър Цветан Цветанов е правилно и получава пълната подкрепа на Федерацията. Федерацията изразява становище, че това решение трябва да засегне не само паричните дарения, а и предоставянето на структури на МВР на техника за временно ползване от страна на физически лица и частни фирми.

16 август 2011 година

 

 

 

На 12 септември 2011 г., СФСМВР в партньорство с АСР (Полицейски синдикат Холандия) провежда  Международна конференция „Сигурността – ключът към бъдещето на Европа”.

 

В конференцията вземат участие над 50 висши представители на вътрешните министерства от 11 страни, които дискутираха теми като: „Шенген и човешкият фактор в полицейската дейност”, „Здравното осигуряване на полицейските служители”, „Права и задължения на страните в колективното договаряне в системата на полицията” и др.

 

„Искам да благодаря на всички колеги, на представителите на вътрешните министерства и на синдикалните организации в тях от цяла Европа, които уважиха конференцията. Смятам, че подобни форуми са ключови за развитието на професионалния капацитет на служителите в МВР и за обществената сигурност в рамките на Европейския съюз.”

Валентин Попов - Председател на УС на СФСМВР

 

На форума присъстват и г-н Димитър Георгиев - заместник-министър на вътрешните работи на Република България, г-н Йоханес ван Баален - депутат от Европейския парламент, г-н Василе Драгомир - заместник-министър на вътрешните работи на Молдова, г-н Бранислав Митрович - заместник-директор на полицията в Република Сърбия, ръководни служители от вътрешните министерства на Румъния и представители на полицейските синдикални организации от България, Австрия, Германия, Малта, Латвия, Литва, Молдова, Румъния, Сърбия, Украйна и Холандия.

 

„Колегите от СФСМВР, които организират тази конференция, заслужават голяма благодарност, защото я направиха на много високо ниво и съм сигурен, че днес ще постигнем важни неща за всички, ангажирани в системата на сигурността в страните от ЕС. Една от важните теми, които не можем да пропуснем, е свързана със сигурността на полицаите. Смятам, че Европа трябва да предложи съответните законови мерки за ограничаване на насилието и агресията срещу полицаи, да ги обсъди с полицейските синдикални организации и в крайна сметка да стигнем заедно до такава юридическа рамка, която ще защитава най-пълноценно колегите по време на работа. Полицаите са гаранти на обществената сигурност и днешният форум е важна крачка за обсъждане и постигане на съгласие по въпроси, които са ключови за по-добрата им работа.”

Герит ван де Камп, Президент на Европейски полицейски съюз (EPU) и Президент на ACP (Полицейски синдикат Холандия).

 

По време на работните дискусии в рамките на конференцията Заместник-министърът на вътрешните работи на Република България г-н Димитър Георгиев заявява волята на МВР да продължи да работи заедно със синдикалните организации, тъй като това е единственият начин за решаване на проблемните зони, важни за работата на министерството и за постигане на общите интереси на МВР и служителите в системата на МВР. Делегатите на конференцията получават и уверенията на г-н Йоханес ван Баален, че като депутат в Европейския парламент той съзнава огромното значение на работата на синдикалните организации във вътрешните министерства в ЕС за по-добрата работа на полицията, особено в контекста на темата за сигурността в рамките на Шенген. Евродепутатът кани представителите на синдикалните организации в Страсбург, за да обсъдят съвместни действия, които да гарантират статута на полицейските служители и сигурността на външните граници на ЕС. „Кризата в Европа не бива да рефлектира в друг вид кризи, като например криза на сигурността. Тероризмът, злоупотребата с хора, наркотиците и др. са факт от ежедневието и ние трябва да се справяме с тях. Да се откажем от безопасността заради икономии е скандално и не може да бъде допускано,” – заявява Йоханес ван Баален.

На конференцията са представени резултати от сравнително проучване сред служителите в системата на вътрешните министерства на страните-членки на ЕС, което следи важни индикатори като социални придобивки, работно време, ниво на заплащане, професионална квалификация и развитие и т.н. на полицейски служители. Всички страни-участници в конференцията решават да се включат в ново, по-разширено проучване за социалния статус на полицейските служители, резултатите от което да бъдат изпратени до националните правителства, Европейския парламент и Европейската комисия.

Заместник-министърът на вътрешните работи на Република България г-н Димитър Георгиев прави презентация за напредъка на страната във връзка с предстоящото приемане в Шенген и посочва, че българското правителство се е изправило пред това предизвикателство по един широкообхватен начин. През обучение са преминали 27 400 служители на МВР, които вече притежават доказани умения за работа с информационната система на Шенген. „Ние желаем повече от всички да имаме активно членство в Шенгенското пространство. Считам, че нашата държава има реална готовност за влизане в него и очакваме политическото решение, което ще позволи това да се случи,” – заяви г-н Димитър Георгиев.

По време на обсъжданията на ключовата тема за Шенгенското пространство от участниците в конференцията е прието, че европейските министри и институции (ЕК и ЕП) е редно да изяснят кои са приоритетите, свързани със защитата на външните граници на Съюза - техниката или работата на полицейските служители. Представителите на вътрешните министрества на страните-участнички се обединяват около мнението за важността на постигането на обща визия и постоянен процес на оценка и мониторинг във всички държави, включително и тези, които вече са членове на Шенген като в този процес да бъдат включени и синдикалните организации на национално ниво.

Темата за здравното осигуряване на полицейските служители предизвиква продължителни дебати и прераства в своеобразен разговор за условията на труд, ниското ниво на застраховане на живота на полицаите и други социални теми. От дискусията става ясно, че в повечето европейски страни по въпроса за здравната грижа и социални придобивки на полицаите тепърва предстои много работа и е нужна синхронизирана позиция на синдикалните организации в системата на вътрешните министерства, както и събирането на обобщени данни по въпроса, които да бъдат изпратени на Европейската агенция по безопасни условия на труд.

Това намерение е подкрепено и от резултатите от следващата дискусия, насочена към темата за колективния трудов договор. Делегатите на конференцията изясняват, че нормативната уредба в Европа (Сърбия прави изключение) не позволява наличие на колективен трудов договор и е нужно Европейският парламент да извърши проверка на правата на страните при социалния диалог, както и на проведените, с цел икономии, съкращения на полицаи. Те постигат консенсус да обединят усилия в посока на разработване на единна нормативна база за работата на полицейските служители в рамките на ЕС. Това би позволило както въвеждането на колективен трудов договор, така и въвеждането на сходни права и задължения на полицейските служители в Европа. Подобен подход  гарантира по-добро функциониране на системата, по-добра информираност на Европейските граждани за съдействието и защитата, на която могат да разчитат, независимо в коя държава-членка на ЕС се намират, както и въвеждането на единни професионални стандарти за полицейските служители.

Заключителният документ с решенията около, които се обединяват участниците в международната конференция „Сигурността – ключът към бъдещето на Европа” е  изпратен на европейските институции и правителствата на държавите-участнички във форума.

“Предвидено е поетапно нарастване на полицейските заплати от 2013 г. след влизането ни в Шенген.”

Това обяви зам. вътрешният министър Димитър Георгиев на международна конференция “Сигурност - ключът към бъдещето на Европа”. Той обясни, че дългоочакваното в МВР повишение ще стане съобразно възможностите на бюджета - първо с 5%, а след година със 7-10%.

Средният доход на начинаещ полицай у нас е около 250 евро, а в Европа - 1300, сочи изследване за социалното положение на служителите на реда. В 80% от страните в ЕС ченгетата получават добавки за нощен и опасен труд, както за участие в спецоперации. У нас се плаща допълнително само за извънредна заетост - след работното време, и то само за 50 часа на тримесечие.

В ЕС полицаите работят между 35 и 54 часа седмично, а у нас - 40. И тук, и там се стига понякога и до седмична натовареност до 70 часа.          
Блюстителите на реда в 70% от страните в ЕС имат право на стачка за разлика от нашите. В Германия отделят от 6 до 10 дни на месец за синдикална дейност на лидерите. В България и Румъния такива дни не са предвидени.         

Пенсионирането в ЕС става, когато се достигне средно 46-годишна възраст при 16 прослужени години в системата. У нас ченгетата излизат в заслужен отдих с пълна пенсия, когато са натрупали 25-годишен стаж, поясни Емил Рашев, президент на Националния полицейски синдикат.        
МВР не предвижда съкращения на гранични полицаи, обясни зам.-министърът в отговор на коментари, че вътрешните шенгенски граници нямат нужда от охрана. Ще има обаче преразпределение на работните места.

 

Дребната корупция се бори само с увеличаване на доходите
С влизането ни в Шенген отговорностите и задълженията на полицаите ще нараснат, редно е това да се случи и със заплатите

По време на проведената международна конференция „Сигурността – ключът към бъдещето на Европа” евродепутатът Йоханес ван Баален заяви нещо, което ми направи силно впечатление. Той подчерта, че е недопустимо Европейският съюз да рискува своята сигурност заради финансови икономии. По време на форума стана известно, че средната работна заплата на начинаещ полицай в Европа е 1200 евро, а в Молдова - 150 евро. Разбира се, че месечните възнаграждения на полицаите у нас са малки и трябва да се увеличат. Допреди няколко години те бяха обвързани с определен коефициент към средната заплата в бюджетната сфера. От около 5 години вече не е така. Ако това не се беше случило, към 2010 г. заплатите щяха да са с 50 на сто по-високи. В момента заплатите ни са много под нивото на средните в Европейския съюз, по-скоро сме близо до Молдова. У нас полицаят започва със средна заплата около 500 лева. Аз самият имам 18 години стаж в системата на МВР, а заплатата ми е около 800 лева. 
По повод казаното на форума от зам.-министъра на вътрешните работи Димитър Георгиев, че се предвижда поетапно увеличение на заплатите на полицаите от 2013 г., като, разбира се, се взима предвид икономическата ситуация в държавата, имаме категорична позиция, която ще стане публично достояние до 2-3 дни. Приветстваме всяко увеличение, но цифрите, които чуваме за нарастване на месечните възнаграждения с 5-7%, са малки, а времето, за което се говори, много отдалечено.

Увеличават се задълженията

Но искам да посоча нещо друго, което обяснява необходимостта от размисъл в посока на увеличаване на заплатите. Една от основните теми на конференцията беше Шенген и човешкият фактор в полицейските дейности. След присъединяването на страната ни към Шенген на една много голяма част от служителите на МВР ще се възлага допълнително натоварване като работа, като преки служебни задължения. Ще се възлага допълнителна лична и екипна отговорност. След като работата ни става по-тежка и след като отговорността нараства, нормално е да се мисли за адекватна компенсация. За съжаление заради ниските доходи започна да спада интересът на качествените кандидати към професията полицай. 
Освен това е добре известно, че борбата с дребната корупция абсолютно винаги се води с едно-единствено оръжие – увеличаване на доходите. Но що се отнася специално до „Гранична полиция“ към момента информацията за корупционно поведение на служителите клони към нула.

Лишаваме се от основни права

Много често чуваме, че служителите на МВР имат социални придобивки. Искам да внеса малко яснота по този въпрос. При служителите на МВР не може да се говори за привилегии, а по-скоро за компенсации на доста накърнените ни човешки права. Ние самите, постъпвайки на работа в МВР, доброволно до известна степен се лишаваме от част от своите човешки права и ограничаваме други. Примерите за това са много. Основното човешко право е правото на живот и правото на човек да защитава живота си. Ние умишлено и доброволно поемаме рискове. Когато човек е в горяща сграда нормалната реакция е да избяга, но на пожарникаря – работата му е да влезе в пламъците. Същото е и при престрелка. Първата работа на всеки е да се погрижи за собствения си живот, работата на полицая е да се намеси. Да, разбира се, полагайки грижи за собствената си сигурност, но и полагайки грижи за сигурността на останалите. Така че това, което се нарича привилегия, много често е компенсация до голяма степен за редуцираните ни човешки права. 
По повод идеята на работодателите да се увеличат заплатите на служителите на МВР с 12 на сто, а те да си поемат личните осигурителни вноски, ще кажа, че имаше подобно предложение през м.г. и ако си спомняте, по този повод ние организирахме протести. Нашите възражения са по отношение на това, че никой не може да даде гаранции, че през следващата година осигурителната тежест няма да се увеличи и заплатите ни да претърпят промени. Това е един от мотивите да бъдем против подобна идея.

Автор: Валентин Попов, председател на Управителния съвет на Синдикалната федерация на служителите в МВР
Източник: Klassa.BG

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На провелата се на 12 септември 2011 г. международна конференция „Сигурността – ключът към бъдещето на Европа”, организирана СФСМВР и АСР (Полицейски синдикат Холандия), президентът на ЕПС дава няколко знакови интервюта за ситуацията в България.

ГЕРИТ ВАН ДЕ КАМП, ПРЕЗИДЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СЪЮЗ
ПИТАЙТЕ КЪДЕ ОТИВАТ ПАРИТЕ НА МВР
НЕ Е ПРИЕТО ПОЛИЦЕЙСКИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ДА СТАЧКУВАТ

Герит Ван де Камп е президент на Европейския полицейски съюз и на Полицейския синдикат Холандия. Тази седмица той откри проведената в резиденция "Бояна " международна конференция "Сигурността - ключът към бъдещето на Европа", организирана съвместно с българската Синдикална федерация на служителите в МВР (СФСМВР). Форумът събра ръководни служители във вътрешните министерства на България, Сърбия и Румъния, представители на полицейски синдикални организации както в тези държави, така и в Австрия, Германия, Малта, Латвия, Литва, Молдова, Украйна. Присъства и депутатът от Европейския парламент Йоханес Ван Баален. Обсъдени бяха социалното положение на полицейските служители, физическата и психическата им подготовка, както и човешкият фактор в прилагането на шенгенските правила.

Г-н Ван де Камп, имате ли усещането, че дискусията на форума се проведе по линията Изток - Запад? Темите са общи, но позициите - ясно обособени и зависещи от стандарта на живот в двете части на Европа.  

- На първо място, трябва да кажа, че полицейската дейност навсякъде по света в същността си е почти една и съща. Когато говорим за насилие или за престъпно поведение, проявленията са сходни. Така че подобни неща са част от ежедневието на колегите във всички страни. Разликите се заключават най-вече в социалното положение на полицейските служители според различните обстоятелства във всяка държава.         

Вие и представителят на Германия приехте крайно резервирано двете искания, на които страните от бившия Източен блок най-много настояваха - правото на колективен трудов договор и правото на стачка. Може ли полицаите да се пазарят за заплати и надбавки и да стачкуват, когато не им достигат парите?          

- Мисля, че почти никъде по света не е прието полицейски служители да стачкуват. Бих казал, че основанията за такава забрана са същите като при служителите на една болница. Представете си един лекар, който отказва да оперира спешен случай, защото е решил да стачкува. Но намирам за съвсем основателен стремежа да се постигне успех с колективното трудово договаряне, защото има две страни, които се договарят - от едната страна е полицейският синдикат, от другата - работодателят, който в случая се явява държавата. В Холандия ние, полицейските служители, нямаме право да стачкуваме и не го правим. Но за сметка на това имаме въведени редица механизми и можем да предприемем редица действия, с които да притиснем правителството, за да бъде постигната определена договореност. Чрез социалния диалог може да се постигне взаимно удовлетворяване на интересите.             

Как да го направят държави, в които бюджетът все не смогва да покрие апетита на армията чиновници? 

- На много места правителствата не си дават сметка или по-скоро си затварят очите за правата на полицейските служители - мъже и жени. И понякога извличат дивиденти от забраната за стачка, правейки се, че не разбират отговорността на полицейските служители за сигурността на гражданите и на самите правителства. Обстоятелството, че полицейските служители нямат право да стачкуват, всъщност отваря един широк периметър за социално договаряне, за социален диалог. При провеждането му могат да изпъкнат потребностите и нуждите на тези служители. Не може да очаквате от един служител да работи добре тогава, когато основният му проблем е изхранването на семейството. Няма как да го изхрани, защото заплатата му не достига. Не може да очаквате разбиране от негова страна, при положение че има такъв занижен социален статус.

Знаете ли, че мнозинството от българските полицаи изобщо не са толкова зле платени съобразно стандарта на живот тук? А с настъпването на финансовата криза много други професии се оказаха далеч по-ниско платени.       

- Мисля, че икономическата криза се отразява на всички. Всяко правителство би трябвало да се стреми натоварването от антикризисните мерки да се разпределя равномерно. Но въпросът винаги е: на какви приоритети залагате. Има някои базисни неща - те са свързани на първо място със сигурността и безопасността на държавата, и на второ - с корупцията. За разлика от други сектори, полицаите нямат право да работят допълнително в други области. Трябва да сме наясно, че ако искаме да има качествена полицейска защита, ако искаме да има безопасност, ако искаме да са сигурни в пребиваването си в държавата, то тогава не може да си позволим мерките, които се прилагат върху другите сектори на икономиката, да се прилагат по същия начин и върху полицаите. Чухте изказването на колегата от Латвия, че заради кризата там са намалили заплатите с 50% и вече никой не иска да бъде полицай. Кой тогава гарантира реда и сигурността в такава държава?         

Нашето Министерство на вътрешните работи е с най-големия бюджет в държавата, който тази година надхвърля един милиард лева. И сме сред първите в Европа по брой на МВР-служители на глава от населението. Бихте ли препоръчали поне да се намали многобройната администрация в системата и да се преразпределят средства към оперативни и охранителни дейности? Усещането за престъпност в България е на всяка крачка, а много села и цели райони са опустошени от кражби и грабежи, без хората да виждат дори един полицай. 

- Вече ми зададоха такъв въпрос още с пристигането ми в България. Но не мога да преценя дали има много или малко служители в системата на българското МВР. Това е въпрос, който се решава индивидуално от всяка държава. Във всяка държава министърът на вътрешните работи разполага с различен бюджет и го разпределя в различни направления. Но бюджетът на МВР не е само негов бюджет, той е част от бюджета на държавата и част от бюджета на хората. Мога да дам пример от Холандия. При едно от предишните правителства полицията беше част от Министерството на вътрешните работи, а сега тя е под шапката на Министерството на безопасността и правосъдието. Съответно и бюджетът на полицията мина от едното министерство в другото. Според мен въпросът не се свежда до това кое министерство има най-високия бюджет. Въпросът е каква част от този бюджет се усвоява ефективно, какво правите с тези пари.

В Холандия съществува ли практика, каквато в България се вихри вече две десетилетия - частни лица, включително и криминално проявени, да правят дарения на МВР?           

- В Холандия подобни дарения не са разрешени. Правителството трябва да бъде напълно независимо, разполагайки с парите на данъкоплатците. Те финансират полицейската дейност и могат да задават всякакви въпроси, каквито пожелаят. При ситуация със съмнителни дарения като тази в България ние в Холандия бихме казали, че е по-добре да затворите зад решетките подобни дарители и да приберете не само техните дарения, но и всичките пари, с които разполагат.       

След като няколко водещи страни в Евросъюза заявиха категорично, че България не може да бъде приета в Шенген заради бездействието спрямо организираната престъпност и корупцията в съдебната система, какво е вашето мнение?         

- Технически сте готови. Но по отношение на социалния аспект, на мотивацията имате да свършите още много работа. Самият представител на българското МВР цитира проучване, което сочи, че между 50 и 60% от служителите не са достатъчно мотивирани. А по отношение на Шенген мотивацията трябва да е далеч по-висока, защото очакванията и задачите, които трябва да се изпълняват, също са много високи.         

В България положението на служителите на МВР като цяло вече гони средноевропейските стандарти. Този извод се наложи от представената статистика за социалното положение на полицейските служители в Европа. Със средна заплата от 800 лв., получавана в страната с най-нисък стандарт на живот (респективно най-ниски цени)в Европейския съюз, българското вътрешно ведомство не може да се оплаче от недоимъка, в който изпаднаха огромен процент от българските граждани. Оказва се, че много страни както извън Евросъюза, така и в него не даряват полицаите с куп привилегии за сметка на бюджета - безплатно пенсионно осигуряване, безплатна карта за градския транспорт, безплатна здравна помощ за служителите и техните семейства, 20 заплати накуп като обезщетение при пенсиониране.      

От българската СФСМВР се оплакаха от премахването на безплатното зъболечение, както и от плановете за сливане на МВР болница с Военномедицинския институт. Институтът за психология към МВР също не се ползвал ефективно съобразно целия набор от дейности, които би трябвало да извършва. Стресът - нещо, срещу което в развитите страни се взимат задълбочени и последователни мерки, у нас е на практика извън вниманието на министерството. Самите полицейски служители се страхували да потърсят помощ от психолозите във ведомствения институт, тъй като се опасявали, че ако го направят, ще ги помислят за непригодни. Като цяло мнението на полицаите е, че институтът се ползва основно за отстраняване на неудобните. Нисък остава и застрахователният праг при служебна злополука или смърт. Застрахователната премия при смърт е 5000 лв., което означава, че на тази сума е оценен животът на българския полицай. 

Сърбия, която е още далеч от прием в Европейския съюз, пък е комай единствената европейска държава, в която полицаите са си извоювали както правото да стачкуват, така и да преговарят за сключването на колективен трудов договор. Именно в него е предвидено при смърт на полицай семейството му да бъде обезщетено с 36 средни заплати.          

В Холандия пълно право на стачка няма и формален колективен трудов договор няма, но полицейският синдикат е договорил с правителството условията на труд на полицаите да са като пазарните. В страната на лалетата полицаите разчитат на колективна здравноосигурителна полица, чрез която здравната помощ за всеки служител се поема солидарно от всички останали. 

В Германия право на стачка и право на колективен трудов договор не съществуват и никой не се оплаква от това. Нещо повече - германският представител беше категоричен, че правото на стачка няма място в полицейската професия. Според него подобна уредба и практика ще доведе дотам, че полицията няма да е една нормална професионална организация съобразно специфичните й функции в държавата. В заключителния документ на конференцията беше прието, че полицейските синдикати ще работят за въвеждане на колективното трудово договаряне, което да допълва в полза на полицейските служители празнотите в законодателството.      

Автор: Огнян Стойчев  

 

НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ КОРУМПИРАТ ПОЛИЦАИТЕ
Холандия дава 5,5 млрд. за МВР и 75 млрд. евро за здраве

- Г-н Ван де Камп, какви са пречките пред България за Шенген, щом изпълняваме всички технически критерии?

- Много е трудно да се предвиди какво ще се случи в Шенгенското пространство. В крайна сметка говорим за сигурността на цяла Европа. Засега цялата тази система се възприема единствено в технически аспект. Гледа се само наблюдението - с модерните камери и скенери. И според нас едно важно нещо убягва - човешкият фактор. 
Каква е мотивацията на хората, които обезпечават тази система? Това е големият проблем. И той не е само в държавите, които искат да се присъединят към Шенген, а и в тези, които вече са част от системата.

- Има ли такъв проблем в някоя от страните от Шенген?

- Колега от Латвия сподели, че при тях заради намаление на заплатите на полицаите от 25 до 50% хората вече са демотивирани. Сега има 700 вакантни позиции, а няма кандидати. Освен това и Европа вече не ги контролира дали се придържат към правилата. И всичко това е резултат от икономическата криза.

- А какви изглеждат нещата в България?
- И тук виждам подобен проблем. Само че заплатите тук не са орязани, а са ниски по принцип. 

- Техническите параметри са осигурени, но няма как да мотивираме служителите?

- Да. Именно това беше и нашата позиция, когато казахме, че има риск от присъединяването на България и Румъния. И наистина - правителството направи точно това, което се искаше от Брюксел - да се изпълнят критериите по Шенген. Защото се увеличава рискът от корупция, ако полицаите не могат да живеят с ниските си доходи.

- Защото тогава от Брюксел не са въвели и социалната програма като условие?
- Същия въпрос зададохме и ние. В Европа обръщат внимание на техническите параметри, защото могат да ги контролират. А и преди това не сме се сблъсквали с икономическа криза.

- Ако не беше кризата, щяхме ли да сме вече в Шенген?
- Малко е прибързано това изказване. Ако я нямаше криза, нещата щяха да бъдат по-различни.
- Проблем с корупцията в Холандия имате ли?
- При нас активно се провеждат вътрешни разследвания. Хващаме полицаи с подкупи - имаме около 10-15 случая годишно. 

- Какъв е бюджетът на холандската полиция?

- След идването на власт на новото правителство бюджетът на нашето МВР мина към правосъдното ведомство. В Холандия водещото е не колко пари вземаш, а какво плащаш с тях. Бюджетът на полицията е 5,5 млрд. евро, но за образование даваме 43 млрд., а за здравеопазване - 75 млрд. евро.

- Холандската полиция има ли право да получава дарения?
- Не. 

Автор: Велислава Панова, вестник „Стандарт“

 

На 15 септември 2011 година СФСМВР излиза с официална позиция във връзка с изказването на зам.-министър Димитров за планирания механизъм за увеличение на заплатите. Според СФСМВР увеличението на заплатите на служителите в МВР с 5% от 2013 г. и със 7% от 2014 г. е недостатъчно.

„Адмирираме желанието на министерството да се ангажира с увеличение на заплатите. Но оценяваме това, което чуваме като твърде малко, а и увеличението ще стигне до полицейските служители твърде късно“,заяви Валентин Попов, Председател на УС на СФСМВР.

 

В декларацията си, СФСМВР заявяват, че биха искали темата за повишаване на заплатите на полицейските служите да е предмет на преговори и част от социалния диалог между Федерацията и МВР, а от СФСМВР потвърждават и готовността си да участват активно в конструктивен диалог за постигане на справедливо решение.

 

Междувременно, на 6 октомври 2011 г. се провежда първата среща от международен проект „Правото на колективно трудово договаряне за работещите в сектор "Обществена сигурност". Единствен партньор по проекта от страна на България е Синдикалната федерация на служителите от МВР, която за първи път от своето създаване участва в този вид инструменти. Проектът е финансиран от Европейската комисия и негов бенефициент е SNPPC (Румънски полицейски синдикат), като освен България в него си партнират още Полша и Испания. Проектът има за цел да увеличи знанията на членовете на федерациите по проблемите на колективното договаряне и да сравни нивата на колективното трудово договаряне и социалния диалог в Румъния, България, Полша и Испания.

 

 

 

 

На 28 октомври 2011 година Комисията за защита от дискриминация дава ход на жалбата на СФСМВР от 19 август 2011 г., в която от Федерацията аргументират позицията си, че е налице дискриминация на държавните служители в системата на МВР.

Ответник по жалбата на СФСМВР е Министърът на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов.

Държавните служители в МВР не получават допълнителни възнаграждения за работа в почивни и празнични дни, работа през нощта, както и времето, в което са на разположение, защото в момента липсва законова регламентация в Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и това ги поставя в неравностойно положение спрямо всички останали държавни служители в страната, при равни други условия.

Според СФСМВР, това, че в ЗМВР има празноти, не означава, че такива допълнителни възнаграждения не следва да бъдат изплащани. При такъв казус е нормално да се прилагат общите разпоредби, регламентиращи правата на служителите, описани в Закона за държавния служител, както и в други нормативни актове, като Кодекса на труда.

В доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението от страна на държавите-членки на Директива 2003/88/ЕО ("Директивата за работното време"), е посочено, че "Дежурство" означава "период от време, в който работникът е задължен да остане на работното си място, в готовност да извърши служебните си задължения, ако това бъде поискано от него." Съгласно решенията на Съда, всички дежурства с присъствие на работното място, трябва изцяло да се считат за работно време за целите на директивата. Този принцип се прилага както за периодите, в които работникът работи в отговор на повикване (т.нар. "активно" дежурство), така и за периодите, в които му е разрешено да почива в очакване на повикване (т.нар. "неактивно" дежурство или време на разположение).

В същия доклад е посочено и че в България въпросът за дежурствата и времето на разположение остава неясен и неизяснен от законодателна гледна точка и не е приведен съобразно изискванията на Директива 2003/88/ЕО ("Директивата за работното време") и решенията на Съда на Европейския съюз.

С разпореждането си от 25 август 2011 г. КЗД приема, че жалбата на СФСМВР за дискриминация е допустима и образува преписка за производство по глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по признак "обществено положение". Комисията разпорежда, след като бъдат представени доказателства в подкрепа на тезите на двете страни, да се състои публично изслушване на страните.

При решение в полза на ищеца СФСМВР, КЗД може да поиска законодателни промени, да сезира съда и да наложи санкции на Министерството на вътрешните работи.

 

"Многократно сме поставяли въпроса за наличието на дискриминационни практики по отношение на държавните служители от МВР пред ръководството на Министерството и сме предлагали проекти за изменения на законовата и подзаконовата нормативна база. За съжаление, до момента няма резултат от комуникацията ни с МВР. Дори нашето искане за заплащане на нощния труд на държавните служители от МВР беше определено като "неприемливо" от Министъра на вътрешните работи в писмо от 11 октомври 2010 г. с довода, че "нощен труд на държавните служители в МВР никога не е заплащан".

 

„Смятаме, че това становище изцяло противоречи както на европейското, така и на националното законодателство. Радваме се, че КЗД намери жалбата ни за основателна и очакваме възможността да защитим своята теза пред Комисията. Още повече, че в подкрепа на нашите искания има и решение на Омбудсмана на Република България от 15 февруари 2011 г."

Валентин Попов, Председател на УС на СФСМВР

 

Освен предприетите стъпки на национално ниво, СФСМВР е сезирала за наличните дискриминационни практики по отношение на незаплащането на допълнителни възнаграждения за работа в почивни и празнични дни, работа през нощта, както и времето, в което са на разположение на държавните служители в МВР и Генералния секретариат на Европейската комисия, Европейския икономически и социален комитет и Комисаря, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и приобщаването г-н Ласло Андор.

 

 

 

 

На 2 ноември 2011 година се провежда среща между синдикалните организации в системата на МВР и Заместник-министрите на вътрешните работи Димитър Георгиев и Веселин Вучков. Срещата е свикана във връзка с публично оповестените намерения на Правителството за промени в социалните придобивки на служителите в системата на сигурността.

По време на срещата представителите на синдикалните организации са информирани от заместник-министър Вучков, за окончателното решение на Министерски съвет във връзка с обезщетенията при прекратяване на служебно правоотношение и пенсиониране. Според ръководството на МВР, размерът на обезщетенията остава както до момента – 20 брутни заплати.

 

Увеличава се размерът на общия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия - от 25 на 27 години, считано от 01.01.2012 г.

 

СФСМВР заявяват категорично, че  начинът, по който е взето това решение може да бъде квалифициран единствено като отказ от страна на Министерския съвет от участие в социалния диалог с държавните служители от Сектора „Сигурност”. Решението е взето без преди това да са проведени каквито и да било консултации или преговори и дори без синдикалните организации да получат някаква информация.

Преди и след проведената в късния следобед среща на синдикалните представители с двамата заместник-министри на вътрешните работи са се провели срещи между членове на ръководствата на синдикални и професионални организации в сектора „Сигурност”. На тях присъстват представители на синдикалните организации в МВР, „Офицерска легия Г.С.Раковски”- МО и Синдиката на служителите от затворите. Обсъдено е решението на Министерския съвет и бъдещите съвместни действия на синдикалните организации. Както единодушно е заявено и на срещата в МВР, синдикатите категорично се противопоставят на порочния начин на вземане на решения, касаещи членовете им и ще положат съгласувани усилия за създаване на работеща система - аналог на Националния съвет за тристранно сътрудничество, която да гарантира провеждането на социален диалог между Министерския съвет и синдикалните организации в сектор „Сигурност”.

„Недопустимо е генерални решения, които засягат съдбата на хиляди хора, на редови военнослужещи и полицаи, да се взимат без да бъдат дискутирани със синдикалните представители в сектора на сигурността. Още повече че още преди месец пуснахме официални писма с искане за срещи с министъра на финансите Симеон Дянков и с министър - председателя Бойко Борисов, на които дори нямаме отговор. Удовлетворен съм от факта, че заедно с колегите от всички синдикални организации от сектора правим решителна крачка към постигане на различно ниво на национално представителство. Ние, съвместно с колегите от другите синдикални организации, представихме сериозни аргументи против исканите промени и те бяха чути от ръководството на МВР. Предстои ни да представим тези аргументи и пред парламентарните комисии в Народното събрание, които предстои да приемат предложенията на Министерския съвет. Преди това, разбира се, ще проведем консултации с нашите членове. Заслужава да обърнем внимание на още един неприятен факт. Държавата в лицето на социалния министър и министъра на вътрешните работи вече веднъж гарантира, че увеличаването на осигурителния стаж ще протече плавно – с по четири месеца годишно. Само година по-късно правителството предлага точно обратното – скоково увеличение с две години. Нашите членове основателно биха се запитали съществува ли изобщо гаранция, че след още една година нещата няма отново да се променят драстично.”

Валентин Попов, председател на УС на СФСМВР, след срещата с политическото ръководство на МВР.

 

 

На 9 ноември 2011 година  СФСМВР инициира провеждането на пресконференция, в която участват представителите на всички синдикални организации в МВР.

Темата на пресконференцията е „Липсата на диалог между Министерския съвет и синдикатите в сектор „Сигурност“ – проблеми и възможни решения“.

На пресконференцията Валентин Попов – председател на УС на СФСМВР заявява, че около 7000 души от МВР ще пожелаят да се  пенсионират в най-кратки срокове, а причина за това е идеята за увеличаване с две години на необходимия им трудов стаж за пенсиониране.

Попов заявява пред журналисти, че между синдикатите и ръководството на МВР е имало договореност увеличаването на стажа да става постепенно, а не наведнъж от 2012 година. Валентин Попов обявява, че е възможно до края на годината да има протести на служителите в МВР. Предложението за промяна е на министъра на финансите Симеон Дянков, който поставя на обсъждане идеята режимът при пенсиониране на помощен персонал в силовите ведомства да се изравни с този във всички останали държавни структури и те да получават по 10 вместо по 20 заплати накуп. Освен това той лансира и друга промяна - да се увеличи възрастта за пенсиониране. 

Главният секретар на МВР по това време - Калин Георгиев обявява на 8 ноември 2011 г., че служителите в МВР са под 54 000,  въпреки че щатът му по закон е 61 170 души.

 

На 10 ноември 2011 година, президентът на ЕПС изпраща официално писмо до министър – председателя на Република България Бойко Борисов.

 

ДО

МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

 

Льосден, 10.11.2011 г.

 

Ваше Превъзходителство,

 

По време на нашата международна конференция на 12.09.2011 година в София, Вие се застъпихте за по-добър социален диалог между представителите на правителството, синдикатите и работодателските асоциации в България.

 

Силни синдикати и работодателски асоциации, свобода на сдружаването, свобода за договаряне на условията на труд и политическа подкрепа са основни условия за социален диалог и са важна част от ефективното управление.

 

За съжаление, Управителният съвет на СФСМВР ни уведоми, че техният синдикат не винаги е включван в решения относно политиката на правителството, което се отразява отрицателно и на служителите в полицията. За по-голяма яснота, ЕПС Ви обръща внимание върху предложените реформи в пенсионната система, касаещи служителите в областта на сигурността.

 

ЕПС подкрепя СФСМВР в неговите справедливи искания:

   - полицейските служители трябва да запазят, полагащите им се права, относно пенсионирането;

   - полицейските служители заслужават заплащане, което е съобразено с трудностите на тази професия и със отговорностите, които носят;

   - полицейските служители трябва да са в състояние да работят здрави и с добро самочувствие, и да се пенсионират удовлетворени.

 

ЕПС не може да разбере защо политическите лидери в България:

   - не са склонни да дискутират алтернативните мерки за справяне с орязването на доходите и нарушаване на Закона за работното време;

   - поставят социалното осигуряване на служителите в полицията под голямо напрежение;

   - игнорират предупрежденията за риск от увеличаване на престъпността, за социални и граждански размирици;

   - не използват наличните европейски субсидии или други източници на финансиране.

 

Освен това, ние още веднъж наблягаме на това, че ако се игнорират или не се прилагат адекватно (Европейските) закони и разпоредби, доверието в България и имиджа на българското правителство може да бъде компроментирано на национално и европейско ниво.

 

В ролята ми на Председател на ЕПС, аз ще съобщя за моите очаквания пред Европейската комисия.

 

И в заключение, с удоволствие Ви каня да посетите Холандия, за да се поучите от диалога, който се води между работодателите и служителите.

 

С уважение,

Г. Ван де Камп

 

 

 

На 25 ноември 2011 година се провежда третата редовна национална конференция на СФСМВР в град Хисаря.

Отчита се за пореден път промяната на състава на УС и недовършения мандат, с което броят на редовните и извънредните конференции се изравняват.

Отчита се нарасналият авторитет на СФСМВР и подобрената работа с ресорния заместник-министър Димитър Георгиев.

Отчита се, че през септември 2011 година, след много  дълги и тежки преговори е подписано ново споразумение между СФСМВР и министъра на вътрешните работи.

След сериозен натиск от страна на СФСМВР са променени разпоредбите свързани с командироване на служители за обучение. В резултат командированите в учебни центрове, където не е осигурено целодневно изхранване вече получават дневни пари в пълен размер, а разликата е повече от 14 лева дневно.

По настояване на Федерацията в проверка на дирекция „Инспекторат” по сигнали от синдикални организации за нарушения свързани с разпределението и отчитането на работното време, ще бъдат включвани и представители на тези организации при тяхно желание.

Федерацията категорично се противопоставя на първоначалната идея категорията на само един служител във всяка оперативна дежурна част да бъде променено от „Е” в „Д”. Аргументите на СФСМВР са приети, а промяната на категорията се планира да започне с известно закъснение от предоставения график. Причините за това закъснение и възможностите за непрекъснат мониторинг на този процес са предмет на обсъждане на заседание на Съвета за социално партньорство по предложение на федерацията.

След изразено категорично неодобрение от страна на представителите на Федерацията, са отворени проектите за изменение на Наредба № 3 за методическите указания по системата за управление по цели, като по този начин е блокирано намерението сумите по СУЦ да се изплащат веднъж годишно. Представители на Федерацията се включват активно в обсъждането на идеята за сливане на медицинският институт към МВР и Военно медицинска академия, както в рамките на свиканата в Министерския съвет кръгла сама по темата, така и във формат в Съвета за социално партньорство.

Участието на представители на федерацията в работни групи създадени от ръководството на МВР през отчетния период преминава основно в подписването на заключителни документи с особено мнение. Това се отнася преди всичко до работните групи по изменение на инструкцията за разпределение и отчитане на работното време и Етичния кодекс.

На тази конференция се отчита и факта, че е създадена още една синдикална организация „Синдикален алианс сигурност МВР” от бивш председател на УС на СФСМВР.

Управителният съвет на СФСМВР оценява изтеклите шест месеца като още един период на стабилизация за федерацията – като организационна, финансова и като позиция в министерството. Мнението е, че този състав на Управителния съвет или поне по-голямата част от него, успява да се сработи като екип до по-голяма степен от всички досега. Извършена е сериозна по обем и по значимост работа.

На НК се взема решение да се подкрепи насроченият за 30 ноември 2011 година протест, организиран от двете големи синдикални централи КНСБ и КТ „Подкрепа” срещу увеличаването с две години на осигурителния стаж за работещите в МВР и против заобикалянето на полицейските синдикати при взимането на това решение.

 

На 26 ноември 2011 година, СФСМВР обявява официално, че се включва в протестите срещу  пенсионната реформа. От СФСМВР заявяват, че не приемат предложението за увеличаване на осигурителния стаж, а освен това държат да се изпълняват подписаните с ръководството на Министерството споразумения.

 

 “Времето на пушенето и пиенето на вода вече е минало. Ще има друга форма. Хората са крайно демотивирани. Цари абсолютна несигурност”.

 

От СФСМВР обявяват, че очакват подкрепа и от други синдикални организации от сектор “Сигурност“ и заявяват, че имат  споразумение с Асоциацията на прокурорите. От Федерацията не крият опасенията си от репресии, които да попречат на протеста, но въпреки това смятат, че повечето редови служители ще се включат.

От СФСМВР прогнозират масово пенсиониране в МВР, ако промените влязат в сила, което ще доведе до свръхнатоварване на хората, които ще останат и настояват да се спазват законите на страната и европейското право. Те припомнят, че няма реакция на критичното писмо, изпратено от президента на Европейския полицейски съюз - Герит ван де Камп до министър-председателя Бойко Борисов. В него той заяви, че е недопустимо да се правят промени в социално положение, без да са съгласувани със служителите, както е нормалната европейска практика.

 

"Ние получихме едно писмо, адресирано до служителите в МВР от министър Цветанов", разказа Попов пред Националното радио. "Благодаря му за това писмо, в него има някои хубави неща. В него между другото се казва, че социалният диалог в МВР продължава да съществува и да се води, само че политическото ръководство на МВР научава в последния момент за промени, които касаят негови служители. Значи е прекъснат социалният диалог някъде на по-високо ниво."

Валентин Попов – председател на УС на СФСМВР

 

 

На 29 ноември 2011 година се провежда среща между представители на СФСМВР и Българската стопанска камара (БСК), по време на която се взема решение да се настоява работещите в сектор "Сигурност" да бъдат представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). От БСК и СФСМВР смятат, че реформата на осигурителната система е наложителна, но трябва да се осъществи след диалог със засегнатите страни и след постигнато съгласие между тях. От Камарата заявяват, че е необходимо промените да се осъществяват плавно, за да не се стигне  до допълнителни сътресения в пенсионната система.

 

 

На 30 ноември 2011 година се провежда протест на синдикалните организации срещу планираните промени в пенсионната система. Министър Дянков е определен от синдикалните лидери като „вреден за държавата“ и му се иска оставката от представителите на КТ „Подкрепа“ и КНСБ. 

УС на СФСМВР обявява започване на протестни действия от 30 ноември 2011 година срещу рязкото увеличаване на общия осигурителен стаж, необходим за пенсиониране на държавните служители в МВР, и най-вече – срещу начина, по който е взето това решение. Първата форма на този протест е носенето на трикольорни ленти от членовете на СФСМВР по време на изпълнение на служебните им задължения.

В последствие пенсионните промени са забавени, а през декември 2011 г.  министър Дянков определя това като „Огъване под натиска на синдикатите“. Мнението на всички изследователи е, че „огъването“ е в резултат на организираните протести и категорична позиция на „полицейския синдикат“, а именно СФСМВР.

На 17 декември 2011 година  СФСМВР организира първото в своята история неформално събитие, на което кани партньори и журналисти, които отличава с призове и награди. Един от отличените е актьорът Владо Пенев, изпълняващ ролята на полицая Попов във сериала "Под прикритие", който получава знак на СФСМВР, за издигане имиджа на българския полицай.

"Той помогна за изграждането на положителния имидж на българския полицай", мотивират се от СФСМВР. Пенев играе честния и безкомпромисен инспектор Попов в кримката и явно се радва не само на любовта на феновете, но и на редовите ченгета.

Наградата на СФСМВР е годишна, а номинациите се определят чрез вътрешно гласуване от служителите на МВР. "Играя за първи път полицай в живота си. Цял живот съм минавал покрай МВР, защото първо учих в 6-то училище, а после в 7-а гимназия. Единственият ми досег с полицията е, че съм докосвал опашката на лъва на сградата", каза пред "Стандарт" Владо Пенев.