„В ежедневните контакти, които правим с българското общество, в т.ч. и с българските полицаи, трябва да ви кажа, че те не са били в по-тежко състояние от това, което днес наблюдаваме като поведение на българското правителство.“

Цветанов напомня също така, че по закон полицаите нямат право да протестират, "това ще бъде нещо, което би могло да бъде импровизирано в процеса на оставащите няколко дни или до края на мандата на това правителство, ако не бъде променена политиката спрямо българският полицай"

По-късно той участва в конференция, като в рамките на проведена дискусия, опонира на изказването на вътрешния министър Михаил Миков и заявява, че количеството на нормативната база не води до реални резултати в борбата срещу корупцията. Отчита противоположните реформи в сектор "Сигурност и обществен ред", проведени от настоящото правителство и заявява, че те задълбочават проблемите в МВР. Една от основните тези ,е че именно поради това  служителите в МВР са демотивирани, не могат и не са в състояние да си изпълняват задълженията и възнамеряват да протестират.

Изказването на Цветанов провокира остра реакция на Михаил Миков, който призовава водещият на дискусията да му отнеме думата. "Недопустимо е да се използва международен форум за политически изказвания", е оценката на Миков, който напуска  демонстративно залата, без да отговори на Цветанов. Пред журналисти в кулоарите на форума Миков обвинява Цветанов, че подстрекава служителите на МВР към протест. "Упорито се прокрадва тезата за недоволство на служителите на МВР, нагнетява се напрежение и се прави опит за използване на една система, която в никоя демократична страна не е предмет на политически страсти, за собствена политическа платформа. Това прави ГЕРБ", заявява министърът на вътрешните работи. Той определя изказването на Цветанов за предстоящите протести като „подстрекаване“ и декларира, че ГЕРБ търсят всякакви възможни  начини "да дестабилизират, да са в центъра на прожекторите с атрактивни и желани послания не мисля, че това излъчва безпомощност".

Миков обвинява ГЕРБ в безотговорно политическо поведение. "След идеята им за връщане на партизацията в МВР, след твърде удачното им излизане по темата за т.нар. възродителен процес, днес виждаме, че окрилени от собственото си политическо самочувствие, тръгват в твърде деликатна сфера, каквато е обществената сигурност, в която е абсурдно да има политизация и противопоставяне". Михаил Миков заявява, че има настроения за стачка сред подчинените му.  „Имам достатъчно чести срещи с полицаи, за това какво може да се направи за възнаграждения, в съответствие с резултатите, а не със заеманата позиция в МВР.“  Миков обявява, че текучеството в МВР не е по-различно от това в други служби и казва, че напусналите служители са около 2500, като новоназначените са долу-горе същия брой.

Малко по-късно и главният секретар на МВР – Павлин Димитров, потвърждава готвените протести.

Към тази дата, работещите в МВР са  60 000, а средната работна заплата е 500 лева. Исканията на полицаите са за повишаване на средната заплата на 1000 лева, по-добри условия на труд и и регламентиране на извънредния труд. Бюджетът на МВР за 2008 е 997 млн. лева, а предвиденият и одобрен на първо четене бюджет на МВР за 2009 г. е 1,032 млрд. лева. В този контекст, ако цялата разлика от 35 млн. лева е била за увеличение на заплатите, то би стигнало за увеличение на заплатата с около 48 лева на всеки един служител.

Председател на парламентарната група на БСП по това време е Ангел Найденов, който също упреква Цветанов и заявява, че „с пъти в повече са увеличени средствата, които се заделят и за техническото и за технологичното оборудване, и съответно за заплащане на служителите в МВР.“

Главният секретар – Павлин Димитров, заявява, че има недоволство и че ако има протест, то мястото му е сред протестиращите. „Всичко, което трябва да кажа, вече съм го казал в кабинета на министъра. Аз все пак представлявам голяма маса от полицейски служители.“

Сред пишещите във форума по това време, преобладава мнението, че протест трябва да има, но се споделят и притеснения от евентуална загуба на работа в резултат на участието в тези протести.

„Докога ще се търпи  тази некомпетентна „маса“, наречена „Ръководство“, да ни мачка? Или не сте „мачкани“? Та  нима не знаем кой ни докара до това положение? Нямаме право на стачки. Така ли е в съседна Гърция? Краен съм, но това повече не може да се търпи. Защо е нужно да се премълчава  некадърното ръководство на МВР, защо изпаднахме в положение, собствените ни деца да ни се присмиват? Няма да пуша цигари пред МВР! Ще трябва други да „пропушат“! Тези, които унищожиха МВР (докога ще ги крием и премълчаваме?). Тези, които се подиграха с нас, през последните 20 години)“

SYNOPTIK

 „Все ще се намерят много долни душици, които да обещаят, а да не присъстват с вътрешния си мотив: „друг да си троши главата“. Предлагам също това да премине под лозунга „СРАМ НИ Е“ ( дали на лентичка или по друг начин) – така нито могат да ни обвинят, че уронваме престижа на МВР, нито ще протестираме (което по закон не ни е позволено), просто сме срамежливи и стеснителни по природа!“

Sofo71

“Не бива навръх празниците човек да си рискува работата, прехраната на семейството и т.н. Какво пречи да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на всички, осмелили се да нарушават закон, правилници и заповеди? Отговорът, колкото и да не се харесва е: - Нищо не пречи! 100, 200 или повече наказани служители не означават нищо! Проблемът е никакъв за ръководството, но за всеки поотделно е доста осезаем. Първо нека всеки да си зададе въпроса „Струва ли си?“ Аз мисля, че не! По-добре нещата да се ограничат до това, което е написано тук. Не съм сигурен дали и свободното изразяване на мнение в подобен форум е „здравословно“за всеки поотделно."

Raptor

На 12 декември 2008 година  пресцентърът на МВР публикува писмо от „служителите на ОДМВР“, които се обявяват в подкрепа на министър Миков и заклеймяват протестите.  На сайта на МВР се публикува и декларация от СДВР, в която според работещите в столичната дирекция, „създаването на изкуствено напрежение“ сред полицаите „обслужва единствено интереса на престъпниците“. Хората в подкрепа на Миков заявяват, че всеки постъпил в системата е направил това, с ясното съзнание, че е избрал да служи на гражданите, което няма финансов еквивалент.

 Опитите за оспорване на мълчаливото пушене, започват ден по-рано, когато „плъзва“ информация, че ръководството на министерството планира тридневна пълна заетост на служителите, под предтекст „ежегодна акция срещу криминалния контингент“. Полицаите смятат, че това е съзнателен опит за осуетяване на пушенето на цигари, а малко по-късно се оказва, че МВР наистина са планирали подобна акция, но по думите им „са я отменили, поради изтекла в медиите информация за готвен протест“.

Протестът не се организира като такъв и не се иска официално разрешение за неговото провеждане. Той е обявен като „ случайна среща между  колеги, по време на която да изпушат по една цигара“.

На 13 декември 2008 година се провежда първия протест на полицаи. В 11.00 часа, над 3000 цивилно облечени служители на реда се събират в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици"  срещу сградата на МВР, а официалният повод за тяхната среща е „да изпушат по една цигара“. Организирани мълчаливи протести има и в други градове на страната. Стотици се събират в Благоевград, Бургас, Плевен, Сливен, Пловдив, Смолян, Варна...

Формата на протест не е нова за България. Първи я прилагат, заради ниските си заплати военните през 1994 г., когато пушат под прозорците на президента и върховен главнокомандващ Петър Стоянов.

Протестът в София продължава до 12.15 часа, когато хората започват да се разотиват.  По това време главния секретар на МВР - Павлин Димитров, лично отива при протестиращите, за да изрази своята подкрепа и да ги поздрави за смелостта да защитават своите права. Той декларира, че неговите действия са насърчени и подкрепени и от вътрешния министър – Михаил Миков и призовава протестите да не се политизират.

„Ценя и уважавам труда на българските полицаи, защото от тях зависи сигурността на гражданите... правителството е длъжно да намира баланса между нуждите и очакванията на различните сектори.“

Сергей Станишев – Министър-председател на Република България 2005-2009 г.

 „Имаме много безхаберие в отношението към гражданите и в ежедневната работа. Не трябва да забравяме, че сме длъжни на хората. Трябват материални условия, трябват заплати, но трябва и хъс и отношение в полицейската служба. Главният диалог сега е за подобряване на ефективността на полицейската дейност, а резултатите ще бъдат коректив на отношението на държавните институции.  Всички искания, всички въпроси трябва да бъдат на бюрото на генералния секретар, на бюрото на министъра на вътрешните работи и да се излъчат представители на синдикатите, да се водят преговори и разговори, но да се решат проблемите.“

Павлин Димитров –  главен секретар на МВР (септември 2008 – август 2009 г.)  

Според ръководството на МВР, полицаите, изразили своите позиции ще поемат и понесат отговорност за това, а проблемите които са повдигнати от тях са решими, но не могат да бъдат преодолени, поради тяхното натрупване във времето след прехода.

В този период, настоящият министър-председател на Република България – Бойко Борисов е кмет на София и казва, че: „Протестът не бива да се политизира. Тези хора трябва да имат по-високи заплати, след като изискваме толкова много от тях. Исканията им могат да бъдат удоволетворени с пари от бюджетния излишък. Има теми, по които отговорните партии трябва да търсят съгласие и темата за сигурността е една от тях.“

Един от призивите на Борисов е всички служители на реда да обединят усилията си, за да направят полицейския труд по-привлекателен.

"Вижте какви цигари пушим - ММ, ще рече милиционерска мъка", обяснява с крива усмивка цивилен полицай. "Не е така, ММ е Михаил Миков", намесва се друг. Недалеч от тях голяма група високи мъже са се хванали през раменете и подвикват: "Никой няма да ни бутне!" „Надявам се да има ефект, но може да се наложи да "попушим" още два-три пъти“, обяснява друг участник в демонстрацията.

Към „пушещите“ полицаи се присъединява и председателят на Националния полицейски синдикат – Емил Рашев, който е обвинен публично, че не изпълнява ефективно задълженията си и се опитват да го принудят да си тръгне доброволно от протеста, тъй като според тях той няма място там.  Самият Рашев по време на протеста обявява, че присъства като обикновен гражданин, а не като организатор и заявява, че полицейският синдикат като работническа организация няма необходимите правомощия, за да защитава правата на своите членове. Към края на 2008 г. в Националния полицейски синдикат членуват 7 500 души.

По време на протеста, част от пушещите полицаи заявяват, че се очакват цели взводове да напуснат системата в началото на 2009 г. Протестиращите споделят, че носят рапортите си за напускане в джоба и въпреки, че не искат да напускат службата си ще го направят, защото са принудени от неблагоприятните условия на труд.

Цялата организация е създадена във форумите и затова, няколко месеца след първия протест, протестиращите служители в МВР са наричани „форумните полицаи“. 

„Ще пушим по цигара и ще изясним какви действия ще предприемем след Нова година"

"Разбира се, че съм притеснен (да не би да бъде уволнен – бел.авт.), но аз съм сменил два различни режима, 15 правителства и не знам колко министри. Ако не ме искат да работя в МВР, май ще трябва да си търся работа при мутрите.

(..)

Проблем е отношението и на цивилните граждани, и на ръководството към нас, искаме да работим в нормални условия. Ето, зимните дрехи ще ги получим през юни." 

Михаил Рангелов

На 16 декември 2008 г., тогавашният заместник-министър на вътрешните работи – Соня Янкулова, заявява след проведено заседание на социалния съвет в МВР, че увеличение на заплатите на полицаите ще  има, но не по-рано от 2010 г., а причината за това е, че в гласувания бюджет на МВР не е предвидено увеличение. Размерът на коледните добавки, според Янкулова, също не е ясен, тъй като МВР разчита за това основно на средства от охраната на БДЖ  и „Кремиковци“. И двете дружества към датата на това изказване са в затруднено финансово състояние и се дотират от държавата. Заместник – министър Янкулова съобщава, че единственото нещо, което ще се изпълни като ангажимент е получаването на ново зимно униформено облекло, в рамките на 3 – 4 седмици. На това заседание на социалния съвет е договорено всички синдикати с техни представители да участват в обществените поръчки, като осъществяват контрол на качеството на облеклото, което според самите полицаи е „безобразно“. Официално планираните и обявени от ръководството средства за ремонт и строеж на нови сгради на полицейските управления през 2009 г.  са в размер на 40 млн. лева.

На 21 декември 2008 г. се провежда втория протест на полицаите, които заявяват, че ще протестират регулярно пред МВР, докато исканията им не бъдат удовлетворени.  Събралото се множество този път „пие студена вода“ в градинката до Министерството в знак на недоволство от ситуацията в сектора за сигурност. Малко по-рано – на 21 декември 2008 година, министърът на вътрешните работи подписва заповед за коледни награди от по 400 лева за служителите във ведомството. В деня на протеста, президентът на Националния полицейски синдикат - Емил Рашев отново се дистанцира от протестиращите полицаи и казва, че "нагласите за пиене на вода" са намалели драстично, след като министърът на вътрешните работи е подписал тази заповед. Сред протестиращите  е разпространена и декларация срещу вътрешния министър и Националния полицейски синдикат. В декларацията се настоява "не за коледни добавки и 13-та заплата, а за нормално, достойно заплащане, за коректно отношение на ръководството на МВР към неговите служители". "Националният полицейски синдикат и неговият президент – Емил Рашев не ме представляват и не се ползват от моето доверие", пише още в документа. Предлага се и незабавно да започне обсъждане на необходимите промени, а в това обсъждане да участва целият състав на Министерството.

Протестиращите служители на реда в този ден са се преброявали и търсили липсващите си колеги, като част от коментарите отчитат, че в действителност към момента са много по-малко от преди седмица. В този момент някои започват да споделят, че са били заплашвани с уволнение и така обясняват нежеланието  на по-голямата част от тях да откажат да станат лице на протеста. Споделят, че всеки дръзнал да стане лице на протеста,  може да бъде съкратен с формалното обяснение - "реформа в системата“. Много от присъстващите на протеста полицаи са скептични за изхода на инициативата им и смятат, че дори и да се излъчи нов синдикат, той отново ще получи само празни обещания и обяснения за малките възможности на държавата.

Като демонстрация за лошата материална база, полицаите оставят в градинката до МВР скъсани кубинки и обясняват, че тези обувки са само на два месеца. Служителите на реда споделят, че са принудени сами да си купуват оборудване като стоппалки, фенери и дори радиостанции, тъй като не ги получават при назначаването си. Една радиостанция струва 300-400 лв., „налага се да спестяваме с месеци, а някои колеги си намират спонсори, за да си я купят, което ги прави зависими“, обясняваха протестиращи.

11 януари 2009 г. в Габрово се провежда първата среща на протестиращите полицаи, по време на която излъчват свои представители и сформират контактна група.

Излъчени са шестима представители на протестиращите полицаи, които са определени като  контактната група:      

 1.Иван Павлов

2. Георги Иванов

3. Боян Кочев

4. Георги Кандев

5. Владимир Мишев

6. Георги Илиев

Освен формулиране на исканията е взето и решение за учредяване на нов синдикат на служителите в МВР, като този процес да бъде подпомогнат от КТ „Подкрепа“. Исканията на протестиращите полицаи официално са представени на 12 януари 2009 г. от тогавашния вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ – Димитър Манолов (към момента президент – бел.авт.), който е присъствал като консултант на срещата в Габрово.     

Димитър Манолов изброява исканията на полицаите:

• иницииране на промяна в Закона за МВР до един месец;
• незабавни промени в Наказателния кодекс, според които нападатели на полицаи да отнасят по-тежки наказания, а не леки, условни или пробация;
• инкриминиране на съпротива при арест и неизпълнение на полицейско разпореждане;
• подобряване на материално-техническото и финансово-ресурсното обезпечаване на дейността на служителите в МВР, в срок до 4 месеца;
• в срок до месец на министъра на вътрешните работи да бъде предоставена конкретна и оповестена публично програма за предстоящите действия в тези направления;
• увеличение на работната заплата с 50% на служителите в МВР, считано от 1 януари 2009 г.;
• заплащане на извънредния и нощния труд, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и
• увеличаване на средствата за униформи и обувки, минимум с 200 на сто.

На 17 януари 2009 г. се провежда третият протест на полицаите, като в същия ден в сградата на МВР се състои и среща между ръководството  на МВР и контактната група, излъчена от редиците на протестиращите.

Третият пореден протест на служители на МВР в градинката пред църквата "Св. Седмочисленици", започва в 11:00 часа, като те демонстрират символичо „с ръце в джобове“.

Събират се над 500 души, като нерекъснато пристигат нови групи от хора. Полицаите са облечени цивилно, повечето са в черни дрехи. В 12 часа в сградата на МВР е поставено началото на срещата между контактна група от протестиращите полицаи и ръководството на МВР.

На разговора са обсъдени исканията на полицаите, формулирани седмица преди това на съвещание в Габрово.

Протести на полицаи се провеждат и в Бургас, Русе, Сливен и Велико Търново. На обявените сбирки пред окръжните дирекции на МВР в Плевен, Кюстендил и Пазарджик не отива нито един полицай.

След приключване на продължилата близо час и половина среща между контактната група и ръководството  на МВР, постигнатите резултати се описват и от двете страни като „желание за начало на нов диалог", а двете страни определят датата на следващата среща - 23 януари 2009 г. 

От пресцентъра на МВР заявяват пред медиите, че докато не бъде създаден новия синдикат на полицаите, те няма да имат представител в Съвета за социално партньорство. Затова и ръководството на министерството ще се среща периодично с представителите на недоволните служители, извън редовните заседания на Съвета, чието заседание е предвидено за  20 януари 2009 г.

Докато близо две хиляди полицаи чакат пред МВР, резултатите от преговорите да бъдат представени от вътрешния министър Михаил Миков, се оказва, че в този момент е връчвал в Белоградчик ключовете на нови служебни автомобили. На срещата с представителите на протестиращите полицаи присъстват неговите заместници - Соня Янкулова, Румен Андреев, Раиф Мустафа и Калин Славов. Там е бил и генералният секретар на МВР - Павлин Димитров.

Соня Янкулова, която е и председател на Съвета за социално партньорство, след края на разговорите казва, че е приела исканията на полицаите и ще информира министър Миков, Народното събрание и Министерски съвет. Тя обяснява, че част от предложенията на протестиращите, оформени седмица по-рано на съвещание в Габрово, са извън компетентността на МВР.

Представителите на протестиращите служители в МВР заявяват, че ако не бъдат изпълнени исканията им в срок, те ще излязат отново на протест, но декларират своята удовлетвореност към момента, в резултат на демонстрираното желание от страна на ръководството на МВР за решаване на поставените проблеми.

Въпросите за извънредния труд и допълнителното заплащане на полицаите остават за 23 януари 2009 г., но е ясно едно: увеличението на заплатите няма да бъде обвързано със съкращения.

Зам.-министър Соня Янкулова не казва от къде ще бъдат взети пари и дали ще бъдат съкращавани служители на Министерството. "Трябва да положим всички усилия за издигане на достойнството на полицаите и на ведомството като цяло", коментира тя. От близо месец, обаче министър Миков пък защитава позицията, че увеличение на заплатите може да се случи, едва когато се предприемат и значителни вътрешни съкращения.

След като представителите на протестиращите обявяват резултатите от разговора пред своите колеги, някои от тях остават недоволни, защото не им става ясно какво е постигнато при провелите се преговори.  

Представителите на протестиращите полицаи казват, че ще спрат протестите за един месец, с което дават време на МВР да удовлетвори исканията им и да реши проблемите на работещите във ведомството, като в това време се предприемат действия по учредяване на нова синдикална организация на служителите в МВР.

На 20 януари 2009 г., министърът на вътрешните работи обявява, че заплатите на полицаите ще бъдат увеличени, не с исканите 50%, а с 5% от 1 януари 2009 г. До това увеличение се стига, въпреки многократните изказвания на министъра и зам.-министрите на вътрешните работи, че не са предвидени средства за увеличение на заплатите. След това внезапно се открива резерв от 120 млн. лева, за който е казано в началото, че ще се използва за увеличение с 10% на заплатите от 1 юли 2009 г. После решението се променя и се стига до момента, в който заплатите се увеличават с 5% в началото на 2009 г., поради което се намалява и процента. Представителите на протестиращите полицаи – контактната група, присъстват на заседанието на Съвета за социално партньорство като наблюдатели и коментират, че това решение не ги задоволява по никакъв начин. Протестиращите служители в МВР продължават да настояват за 50% увеличение на заплатите от 1 януари 2009 г. В бюджета на ведомството не са заложени такива средства, а намерението на ръководството е да се осигурят от излишъци в системата, като самите полицаи споделят своя скептицизъм за това, че едва ли ще бъдат намерени.

„Това е чисто преразпределение на средства, което отчасти тушира инфлацията. Реално увеличение на заплатите няма. При официална инфлация от 12% за миналата година, в МВР са получили 9% компенсации и то от месец юли.“, казва представител на  контактната група.

На 2 февруари 2009 година във вестник Дневник е публикувано интервю с Клаус Янсен – председател на Съюза на германските криминалисти, в което той казва, че исканията на протестиращите полицаи са основателни и оценява полицейските протести като „обнадеждаващи“ за сигурността в целия Европейски съюз.

Извадка от интервю в Дневник, направено от Драгомир Иванов

Клаус Янсен: Българската полиция още не се схваща като гарант на правата на гражданите

Председател на Съюза на германските криминалисти

© Дневник

При първия си публичен синдикален протест, започнал в края на миналата година, българските полицаи потърсиха и международна подкрепа. Един от хората, към когото се обърнаха, е Клаус Янсен, председател на Съюза на германските криминалисти (BDK). През 2006 г. Янсен дойде в България като експерт на ЕС, за да провери докъде е стигнала борбата с организираната престъпност. Съкрушителните му заключения за дефицитите в МВР разяриха тогавашния вътрешен министър Румен Петков. С г-н Янсен разговаряме за протеста на полицаите, както и за последните случаи на полицейско насилие.

От края на миналата година полицаите в България протестират срещу лошите условия за работа и ниските заплати. Те се свързаха и с вас. Смятате ли исканията им за основателни?

- Да, смятам исканията им за абсолютно основателни. Всяко общество в Европа има нужда от полиция, която е и финансово независима. Полицията е част от гражданското общество и когато е обезпечена, когато знае, че има своите права, тя ще е в състояние да защитава тези права и на гражданите. Свободата на протести и демонстрации и правото да формулираш искания са същностни права в европейската общност. Подкрепям акцията на българските полицаи и на колегите, които се свързаха с мен, предоставих информация как да основат демократично действащ полицейски синдикат. Радвам се, че те се обърнаха към мен като към един приятел на България в Германия.

Полицейските протести съвпаднаха с гражданските демонстрации срещу управлението. На 14 януари се стигна и до сблъсъци пред парламента, а пазителите на реда използваха брутално насилие срещу мирни граждани, вместо да изолират радикалните елементи. Как действа полицията в Германия при подобни случаи?

- Реакцията на българската полиция по време на протестите показва точно това, което се опитах да обясня. Тази полиция все още няма разбирането и не схваща себе си като гарант за правото на демонстрации на гражданите. Ние в Германия също изпадаме в подобни ситуации и понякога нашата полиция се оказва по средата между крайно леви и крайно десни демонстрации - по едно и също време и на едно и също място. Двете демонстрации, доколкото се базират и спазват конституцията, трябва да бъдат гарантирани. Потушаването на граждански демонстрации с неподобаващо насилие показва, че полицията все още не мисли и не се управлява модерно. Изключително трудно е в подобни стресови ситуации да се проведе комплексен мениджмънт на конфликта. Подходът, който използваме в Германия, е изолиране на отделни демонстранти, склонни към насилие. Трудно е, нужни са специални части, обучени как да извадят от демонстрацията само екстремистите, които в крайна сметка злоупотребяват със свободата на протестиране. Освен това винаги, независимо какво се случва, е необходимо професионално да се съберат доказателства (вкл. и видеоматериали) срещу тези радикални демонстранти, с чиято помощ после точно те да бъдат изправени пред съда. А не хората, които нормално и мирно изразяват правото си на протест.

Каква промяна е нужна на българската полиция?

- Случилото се в София на 14 януари е потвърждение за нуждата от спешни реформи в главите на полицейските началници - как се управляват подобни ситуации в гражданското общество. Това е процес, който не може да приключи за ден-два. Освен това той изисква и съответното обучение на редовите служители, които се изпращат за опазване на реда при демонстрации. В Германия при много по-трудни ситуации - с различни радикални групи, неонацисти и леви екстремисти - сме се научили как трябва да подхожда полицията. И още нещо, особено важно - в такива случаи гражданите имат своите права. И когато един гражданин сметне, че полицията се е намесила прекалено силно, той може да се опре на съответния законов ред. И може да отиде пред съда и да каже, че полицията е употребила срещу него несъобразена сила.

Наскоро двама души починаха при странни обстоятелства в полицейския арест, а ръководството на МВР така и не даде смислени първоначални обяснения. Колко често се случва това в Германия и какви биха били последствията?

- В Германия също се случва да починат хора, задържани от силите на реда, някои от тях вследствие на самоубийство. Независимо обаче какъв е казусът, не е достатъчно ръководството на вътрешното министерство просто да излезе с обяснение. В Германия веднага се назначава независимо разследване, което трябва да установи обстоятелствата. То може да доведе и до снемане на отговорност от служителите, ако се установи, че са действали съобразно реда и правилата. Но всички замесени служители, които имат някаква отговорност към случилото се, веднага ще бъдат освободени от длъжност за периода на разследването - докато се докаже дали имат вина или не. Централно условие при подобни случаи е веднага да бъде проведена професионална и независима съдебномедицинска експертиза на починалия.

През 2006 г. по поръка на ЕС инспектирахте борбата с организираната престъпност у нас. Вашият доклад тогава вдигна голям шум. Кои от вашите препоръки все още не са приети и осъществени?

- В моя доклад наред с другото призовах и Европейската комисия винаги да прилага едни и същи критерии в следващите си проверки и доклади, за да може да измери напредъка. Не знам дали Брюксел е изпълнил това предложение, а и вече не участвам в мониторинговия процес. От моята дистанция сега не мога да направя професионална и задълбочена оценка, трябва да питате Европейската комисия.

Но все пак имате някакви наблюдения?

- Знам, че сред моите колеги, заети с борбата с организираната престъпност, киберпрестъпленията и всички области, изискващи международно сътрудничество, има разочарование, защото България е изключително важна за общата европейска политика за сигурност. България е пресечна точка към страни, които са важни от гледна точка на организираната престъпност. Традиционно пътищата на наркотрафика, контрабандата на оръжие, търговията с хора в региона минават през и около България. И са налице опасения, че България като една от най-важните граници на ЕС не е постигнала стандартите за сигурност. Тъкмо заради предпазливостта и скептицизма сътрудничеството в момента протича изключително на лично равнище, на базата на лични контакти. Ако криминален служител от една европейска държава е развил лични контакти в България, то именно през тях минават всички важни и чувствителни информации. Гледа се скептично на обмена с официалните структури и от тях се получават само информации, които не биха навредили никому, не биха попречили например на някакъв процес.

Шансът според вас къде е?

- Пожелавам си най-сетне сигнал, че България е пристигнала в ЕС също и в областта на вътрешната сигурност. Сигналът за пробив може да бъде само един съответстващ оценъчен доклад на Европейската комисия, който не само да документира, че в страната се имитира напредък, но и че той се извършва на практика. Докладите, откакто бях в България, изразяват вече една промяна, въпреки че на места са пренаписани политически коректно. Интересно е какво каза еврокомисарят по разширяването Оли Рен, което после стана изходна точка за докладите - ще казваме истини, за да може да дойдат съответните последствия. Мисля, че трябва да се изоставят вече парламентарно-политическите съображения.

В тази връзка изключително позитивен сигнал е, че полицаите повече не искат да приемат отношението към тях, условията за работа и възнаграждението си. Това дава надежда. Мога само да апелирам към тях при гражданските протести да се опитат да подходят по-професионално. Тогава и полицията би имала шанс да получи подобаващото й се място в българското общество.

На 9 февруари 2009 г. протестиращите  служители в МВР предупреждават за ескалиране на напрежението и заявяват, че демонстрациите на недоволство ще са безсрочни и изненадващи.

Позициите на протестиращите се втърдяват и напрежението в Министерството ескалира – това обявяват на специална пресконференция представителите на протестиращите полицаи. Те заявяват, че символичните демонстрации на състава ще продължат най-малко до приемането на бюджета за 2010 г., а ако и тогава не бъдат отпуснати средства, те казват, че протестите ще станат безсрочни.

 Представителите на контактната група, преговаряща с екипа на Михаил Миков, обявяват, че от шест поставени искания, окончателно съгласие е постигнато само по едно - правото на полицаите да имат синдикална организация, която да може да организира символични протести.

Те заявяват, че демонстрациите ще продължат до пълно удовлетворяване на исканията, най-важно от които е увеличение на заплатите.

От пресцентъра на МВР обявяват, че ръководството и протестиращите са се разбрали напълно по половината искания. Освен за право на протест, от МВР заяват, че има съгласие за нова регламентация на извънредния труд и записване на по-тежки наказания за посегателство срещу полицаи.

По финансовите искания политическото ръководство на МВР обещава увеличение на заплатите с до 10 процента и то при съкращения на състава. Настояването на полицаите за увеличаване на заплатите с 50 процента, със задна дата от 1 януари 2009, е отхвърлено. Вместо това зам.-министър Соня Янкулова обещава 3-годишен план за вдигане на възнагражденията, който да бъде реализиран от следващото правителство, което ще поеме и ангажимента да подобри материалната база.

"Позициите на служителите се втърдиха и напрежението започва да ескалира. Те излизат от бездействието и летаргията от последните години и започнаха да отстояват интересите си"

По време на пресконференцията, полицаите не отговорят категорично на въпроса дали ще демонстрират пред сградата на Народното събрание на 15 март 2009 г., но подобна възможност се коментира в техния Интернет-форум - police.ba4ka.com. От контактната група заявяват, че ще запазят в тайна планираните протести, за да има "изненада" в действията им.

До този момент полицаите са протестирали 3 пъти в градинката пред МВР.

По думите на представител на контактната група, настоящото политическо ръководство на МВР не разбира, че никъде по света няма безплатна и безболезнена реформа, а "от правителството се опитват да направят в МВР точно такава".

Протестиращите служители декларират, че на този етап няма как да приемат предложенията на правителството, защото не им е дадена гаранция, че исканията им ще бъдат удовлетворени дори в Бюджет 2010 и определят поведението на ръководството като  „игнориране на  исканията".

От контактната група поясняват, че недоволството е отправено изцяло към политическото ръководство на МВР, тъй като професионалното ръководство е застанало на 100 процента зад тях.

Те не обявяват дата за учредяването на новия синдикат, но казват, че ще е много скоро.